България е на 10-то място в Европа по брой на обучаващи се в специалност „Фармация“. Това стана ясно по време на представянето на публикацията „Фармацевтичната индустрия в България“, поръчана от фондация „Конрад Аденауер“ и изготвена от Института за икономическа политика (ИИП). 

„Ако в други сектори сме в края на европейските класации, тук сме в първата третина на страните от ЕС. Студентите по „Фармация“ се обучават в пет университета в страната, като взимаме предвид и други специалности с пряко отношение към фармацевтичната индустрия – биология, биохимия, химия. Около 15% от следващите „Фармация“ са чуждестранни студенти. Най-голямата диаспора на немски студенти е във Варна – 1000, следвани от Пловдив и София“, каза Ясен Георгиев, изпълнителен директор на ИИП.

Той цитира данни на ИАЛ, според които в страната ни има 54 компании за внос и производство на лекарствени продукти с над 8000 служители. 85% от тях произвеждат генерици и медикаменти за продажба на дребно. Има 75 локации за производство, контрол и съхранение на медикаменти, като 60% от тях са концентрирани в Югозападния район на страната.

Износът на фармацевтични продукти е на стойност 1 млрд. евро, а вносът – 1,5 млрд. евро, като част от него са активни веществата за лекарства за други пазари.

„Ръстът от 30% на вноса и износа за последните пет години се дължи се на обвързаността на фирмите в България с ЕС. Водещите експортни пазари са Германия, Франция, Нидерландия. Руската федерация също е на едно от водещите места, но от 2020 г. руският пазар е започнал да губи своето значение“, допълни Георгиев и подчерта, че износът на фармацевтични продукти е над 4% от общия износ на стоки в България, което поставя страната ни пред Румъния, Сърбия и Словакия.

По отношение на клиничните изпитвания сме на 20 място в света по провеждането им и на 15 място по брой на участници. Основните причини за това са съотношението цена-качество, голям брой пациенти, които не са участвали в други проучвания, и нулев валутен риск. В България има 470 центъра, които провеждат клинични проучвания, с над 3000 служители, като фармакомпаниите извършват и свои собствени проучвания.

„България има голям потенциал за по-активно участие в сектора в Европа. Целта на доклада е да покажем какви са възможностите в България за увеличаване на производство на медикаменти и активни вещества за Европа, която все още е силно зависима от държави като Китай и Индия“, добави Георгиев. 

Ръководителят на българския офис на фондация „Конрад Аденауер“ Торстен Гайслер пък коментира: „Особено на европейско ниво има искания за връщане на производството на лекарства и активни съставки от трети страни в Европейския съюз, за да се гарантира сигурност на доставките дори по време на криза. Това е страхотна възможност за българската фармацевтична индустрия. България предлага много предимства и може да се превърне в „Аптека на Европа“: Ефективна фармацевтична индустрия с дългогодишна традиция, висококвалифицирани експерти и служители, прозрачно управление на качеството, гарантиране на стабилни вериги на доставки и изключително благоприятни производствени условия. С нашата публикация искаме да привлечем вниманието към България като фармацевтична локация и да подчертаем нейните силни страни.”