Икономическият принос на лечебните заведения у нас е 7 млрд. лв.

Здравеопазването е на четвърто място по принос, сочат данните на IQVIA

Здравеопазването е на четвърто място по икономически принос у нас след търговията, промишлеността и образованието. Това стана ясно по време на дискусията по повод проучването „Икономически принос на лечебните заведения в България“, подготвено от IQVIA по поръчка на Българския лекарски съюз. 

За 2021 г. приносът на лечебните заведения е 4,7%, а на фармацевтичният сектор – 2.2% от брутния вътрешен продукт на страната. През 2022 г. обаче анализът показва, че общият икономически отпечатък на лечебните заведения е приблизително 7 млрд. лв. като това е 4,2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Очаква се прогнозираният принос на лечебните заведения към БВП се очаква да спадне до 3,7% до 2027 г. без повишаване на инвестициите в здравеопазването. Въпреки това здравният сектор ще продължи да бъде водещ в икономиката и за в бъдеще.

Приносът на индиректните и индуцирани ефекти на лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения възлиза на приблизително 11.6 млрд. лв. Освен това разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения, увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с 3.8 млрд. лв. Дейностите на лекарските практики, болниците и други лечебни заведения подпомагат и създаването на 460,000 работни места в други сектори на българската икономика.

Данните показват още, че близо 106 300 са наетите лица в здравеопазването, като това е близо 3,5% от общата работна сила в България. Около 8900 са лекарските практики, болници и други лечебни заведения, обхванати в изследването. Близо 29 600 са практикуващите лекари, като тук се включват лица, които са завършили медицински университет и са лицензирани, и лица, предоставящи услуги директно на пациенти. От данните са изключени денталните дейности. Медицинският персонал (медицински сестри, лаборанти , акушерки, фелдшери и др.) са близо 43 000 души. Средно за страната има 4,6 лекари и 4,3 медицински сестри на 1000 души.

„Голяма част от специалистите са или в пенсионна възраст, или скоро ще навлязат в пенсионна възраст“, подчерта генералният мениджър на IQVIA Лука Чичов, който представи анализа.

Според икономистът Кузман Илиев проблемът с недостига може да бъде решен чрез обвързването на обучението на лекарите и сестрите със задължението им да работят в България, но съветникът на здравния министър доц. Антон Тонев заяви, че това ще доведе до дискриминация.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров беше категоричен, че държавата трябва да се намеси, когато се вижда крайният недостиг на медицинските сестри и лекарите. „Може да се направи така, както са гарантирани офицери за армията“, каза той.

Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов подчерта, че изследването на IQVIA е показало, че здравеопазването е продукт с добавена стойност и взаимодейства с много други индустрии в икономиката.