Казусът с Детската болница – новата дискусия започна

Темата за строежа на нова Национална педиатрична болница е една от най-експлоатираните в течение на десетилетия. Няма правителство или състав на МЗ, които да не са издигали в приоритет майчиното и детското здравеопазване, но основно на думи. На практика детското здравеопазване остава и досега на заден план. То е

най-ниско заплатеното, най-непривлекателното за младите лекари. 

Това се посочва в становище на Българската педиатрична асоциация по отношение на казуса със забавеното с десетилетия осигуряване на детска болница за България.

От асоциацията отбелязват, че за добро здравеопазване за децата е необходимо да се подобри заплащането на специалистите, да се улесни специализацията, да се акцентира върху профилактиката и училищното здравеопазване, както и върху проблемите в юношеска възраст.

„Не на последно място е осъществяването на мечтата на поколения педиатри да се сдобием с нова Национална педиатрична болница. Тук е мястото да изясним, че досега тази роля се поема на практика от Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ – София“, посочват от БПА, като отбелязват, че проблемът при сега съществуващата детска болница е

на първо място невъзможността за осъществяване на комплексна грижа за децата.

„Единствено събирането на всички звена под един покрив в едно лечебно заведение ще даде възможност да се осъществи комплексна грижа без допълнителни рискове за здравето на пациента. 

Това и досега остава неосъзнато от хората, опитващи да спекулират с темата за новата болница. Предлагат се решения – временни и в перспектива, без да се отчете задължителната необходимост от комплексност“, смятат от БПА. 

Според тях е необходимо първо да има консенсус кои структури, кои специалисти и клиники е абсолютно необходимо да се заложат в основата на новата болница. „Едва когато имаме яснота и съгласие по този въпрос, идва анализът за необходимия обем болнични легла и съответстващата допълнителна окомплектовка – лаборатории, медицинска техника, помощен персонал“, отчитат от Асоциацията.

„Следваща стъпка е

обсъждането на възможната локация на болницата –

съобразена с предвидената площ за застрояване, необходимостта от прилежащ парк, паркоместа, комуникации, връзка с останалите университетски структури, с оглед на това, че говорим за университетска болница, натоварена с обучението на студенти, специализанти и докторанти по педиатрия и всичките й субспециалности.

Дотук говорим само за изискванията от медицинска гледна точка. Когато постигнем консенсус по тях, идва реда на архитектите и строителните инженери“, се казва в становището.

С лична позиция по темата се включва тъкмо архитект – бившият главен архитект на София Петър Диков. Според него за изграждането на модерна национална детска болница е нужно да се разработи професионално и мотивирано (на основата на яснота по наличието и тенденциите в България на видовете детски болести и прогноза за очакваното тяхно развитие в бъдеще) задание за такава болница. „В днешно време болничната сграда е на първо място технология, която трябва да бъде облечена в архитектура.

Такова задание по мое мнение не може да се изработи от български екип

(за съжаление)“, пише арх. Диков в блога си.

По думите му е добре да се проучи опита на община Бургас, която в момента работи по изграждането на такава болница за региона.

Диков коментира досега обсъжданите потенциални локации за детската болница така:

„разполагането на нова детска болница в стар бетонов скелет от преди 40 години е все едно

да сложиш процесора на смартфон в кутията на телефон с шайба;

строежът на нова болница в двора на Правителствена болница е престъпление към Южния парк;

вмъкването на нова детска болница в съществуващите сгради на Правителствена болница е „разтури къща, направи колиба“...

Според него изборът на място за разполагане на детската болница трябва да се води от няколко критерия, сред които добро обслужване с градски транспорт и автомобили (включително специализирани като линейки); възможност за развитие освен на стационар и на поликлинична част; възможност за максимално ползване на лекари специалисти извън работещите в детската болница, както и специализирана апаратура и лаборатории, намиращи се в други болници; възможност за добра среда около болницата.

„След избора на място и подобряване на заданието е необходимо да се възложи проектирането на болницата. С извинение към цялата българска архитектурна гилдия считам, че нашата архитектурна колегия не може да излъчи проектанти, които могат качествено да изработят такъв проект.

И съм убеден, че открит конкурс ще доведе само до допълнителни проблеми и удължаване на времето. По тази причина мисля, че

правилното решение е да се поканят четири или пет проектантски компании от Западна Европа, специализирани в болнично проектиране

(най-добри в Европа са фирми от Франция, Испания и Германия) за контрактуван конкурс за концептуален проект. В конкурса обаче следва да има условие по-нататъшното проектиране да се извърши съвместно с български проектанти – това ще е начин както за постигане на разумна по нашите стандарти цена за проекта, така и наши архитекти и инженери да се обучат и специализират в болнично проектиране“, пише арх. Диков.

Последната стъпка е да се възложи изпълнение на строителството, което е въпрос на процедура по ЗОП, посочва той и уточнява, че всички стъпки, включително и строителството, при добра организация могат да се извървят за 4 до 6 години.

Бившият главен архитект на столицата дава и своето мнение къде трябва да е разположена новата детска болница. Според него мястото трябва да е медицинският комплекс в София. „Така ще може да се осигури важната според мен възможност Специализираната детска болница да използва освен собствения си, и целия кадрови и технически ресурс на останалите болници, намиращи се в комплекса.

Има само едно подходящо място – в североизточния ъгъл на комплекса. За съжаление и то е „замърсено“ с един четиридесетгодишен бетонов „скелет“ – недовършената сграда на клиниката по вътрешни болести. За разлика обаче от старата детска болница, този „скелет“ е много по-лесен и евтин за премахване. Освен това според предвижданията на устройствения план там е предложена „болнична сграда“ без уточнения, така че виза може да се издаде веднага и да започне премахването на съществуващата бетонова конструкция“, коментира арх. Диков.

Като предимства на мястото той посочва, че то е на по-малко от 100 м. от спирка на метрото, спирки на тролейбус и спирки на автобус, както и че има паркова част, която би могла да стане двор на детската болница.

„Към настоящия момент при видимата остра необходимост за нова детска болница, съм убеден, че

мястото, което предлагам, е точното“,

казва архитектът и завършва с думите: „В заключение, от моя не малък и проектантски, и административен опит, съм се убедил, че правилните решения са тези, които вървят по „царския“ път на закона и правилата. Всеки опит за преминаване по „пряка пътека“ под благовидния претекст, че трябва да се свърши бързо една „важна работа“, води до фатални забавяния и до груби грешки.

Дано и сега не се вземе решение да се тръгне пак по „пряката пътека“...“