Как бързата реакция спасява животи

Неврологът доц. Росен Калпачки и кардиологът проф. Арман Постаджиян демонстрираха със случаи от практиката си как бързата реакция спасява животи и от колко съществено значение е времето за диагностика и лечение по време на експертна среща за нуждата от експресна диагностика при остър миокарден инфаркт и инсулт, която се проведе вчера в УМБАЛ „Св. Анна“-София.

Доц. Калпачки разказа случай от 2022 г. Тогава 36-годишна жена, бременна в 20-та гестационна седмица получава инсулт, докато се приготвя за лягане късно вечерта. Съпругът й забелязва, че жената започва да фъфли и вижда, че нещо не е наред. Докато още наблюдава тази промяна, при жената се развива тежка симптоматика – парализирана дясна половина на тялото със загуба на говора и съпруга мята жена си на колата и я докарва в Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ на 30-тата минута след началото на инсулта.

„Това е решаващото. Магьосници да сме, ако беше дошла на втория час, резултатът нямаше да е същият. Тук стигнахме дори до ангиография освен простия скенер, благодарение на перфектната организация в Спешно отделение, и видяхме запушване на средна мозъчна артерия с 5-сантиметров тромб. Въпросът беше, че и двете възможности за специфично лечение, застрашаваха детето. Тромболизата по документи е забранена при бременност. Механичната тромбектомия изглежда хубав метод, но докато се прави има сериозно рентгеново облъчване. Това е метод, който изисква действия под рентгенов контрол. Избрахме и двете възможности. 43 минути след началото на инсулта започнахме с тромболиза, защото чакахме екипа за тромбектомия, която направихме 140 минути след началото на симптомите. Четирима колеги държаха оловна престилка над корема на жената по време на цялата процедура“, разказа доц. Калпачки.

Той допълни, че жената е била с тромбофилия – т.е. не е невъзможно на 36 години при първа бременност да получи класически инсулт. „Без това лечение нямаше да има бебе, а щеше да има една парализирана, тежко инвалидизирана жена в най-добрия случай“, категоричен беше доц. Калпачки.

Проф. Постаджиян пък разказа случай от миналата година. Става въпрос за 32-годишна жена, която постъпила в болницата с елевационен миокарден инфаркт (класическата форма на инфаркт на миокарда – б.р.), заедно с едногодишното си дете.

„Кардиологията е сравнително проста специалност, когато говорим за инфаркт. В 99% от случаите имаме атеросклеротична плака, която е руптурирала. Когато говорим за плака, тя се е образувала от холестерол. Това, което беше интересно за това момиче е, че тя има баща, починал от миокарден инфаркт и чичо, починал от миокарден инфаркт. Тя е на 32, нейният лош холестерол беше 9.2, а общият холестерол – 14“, каза проф. Постаджиян.

Той допълни, че 32 години е сериозна възраст и при тези показатели и фамилна дислипидемия е меко казано странно да не се стартира терапия. „Хората с фамилна дислипидемия нямат друг рисков фактор. Те са слаби, нямат диабет, нямат високо кръвно, имат само лош холестерол. И това е прототипът на много ясно заболяване. Имаш лош холестерол и правиш инфаркт. Не правиш толкова често инсулт или други заболявания, но правиш инфаркт, защото има директна връзка“, категоричен беше проф. Постаджиян.

„Времето е изключително важно и за сърцето. Практически няколко часа след миокардния инфаркт, имаме зона на некроза, от втория час насетне тази зона надхвърля 50% от засегнатия миокард. Ако го допуснем, това ще са хората, които ще увеличат броя на тези със сърдечна недостатъчност. Това определя и времевия прозорец, в който трябва да се намесим, за да спасим този миокард. В цялата тази исхемична каскада би трябвало да си помогнем с образна и биомаркерна диагностика. Тропонинът не е нула, има множества публикации за значението му в общата популация, повишените му нива показват лоша прогноза, но в зависимост от тестовете, които се използват, можем да хванем различни нива на циркулация. Това, което се опитваме е тестът да е толкова чувствителен, че още в самото начало да е положителен. По тази причина се скъсява и времето за диагностика“, уточни той.

Point of Care не е най-високо чувствителният метод. Той не може в рамките на първия час да ми отговори на въпроса дали човекът има или не миокарден инфаркт, но при болка, която продължава между час и половина и три часа има позитивен резултат, който поставя диагнозата. Point of Care е силен при поставяне на диагнозата, но не е и при отхвърлянето й. Ако искам и да отхвърля трябва да използвам друг високо чувствителен метод.