Какво да очакваме от партиите в парламента според предизборните им обещания

Решаване на проблема с доплащането от страна на пациентите в здравеопазването, нова Здравна карта, поставяне във фокуса на системата на профилактиката и превенцията, гарантиране на достъпа до качествена медицинска помощ, лекарствени продукти и медицински изделия във всяка точка на страната, изграждане на Национална детска болница и по-високи заплати на медицинския персонал са част от обещанията на парламентарно представените в 49-то НС партии.

ГЕРБ се ангажираха да решат проблема с доплащането както по отношение на медицинските изделия, така и на редица услуги, които се предоставят в болниците. „В нашата програма сме заложили методика, в която това доплащане да бъде намалено, най-вече по отношение на медицинските изделия и на лекарствата с по-висок процент на реимбурсиране“, каза проф. Костадин Ангелов, един от малкото лекари в новия парламент.

Той заяви и че ще се създаде тристълбово финансиране във всички областни и общински болници – от Здравната каса, държавата и общината.

От ГЕРБ-СДС предвиждат още поставяне на акцента в системата върху профилактиката и скрининга, изграждане на Национална детска болница и подобряване на Спешната медицинска помощ с изграждането на 237 спешни медицински центрове, нова, модерна медицинска апаратура и 400 линейки с животоспасяващо оборудване.

„Продължаваме промяната-Демократична България“ също смятат, че профилактиката и превенцията трябва да са приоритет в системата и че трябва да бъдат намалени преките доплащания от пациентите за болнично лечение, лекарства и медицински изделия. Основният двигател на здравната програма на коалицията доц. Антон Тонев обаче не успя да се  пребори за депутатско място. Затова остава висящ въпросът дали ще се изпълнят някои от приоритетите, заложени в програмата, като гарантиране на достъпа до качествена медицинска помощ, лекарствени продукти и медицински изделия във всяка точка на страната чрез създаване на нова Здравна карта и промяната в модела на финансиране на болничната помощ с фокус върху резултата от лечението при всеки пациент.

Обещана беше и реформа на НЗОК – преразглеждане на структурата, процесите и контролните механизми, въвеждане на механизми за прозрачност и за обществен контрол, както и реално остойностяване на еднодневните клинични пътеки и амбулаторните процедури с цел намаляване на болничния престой.

Сред обещанията на коалицията бяха още осигуряване на спешна медицинска помощ по въздух до края на 2023 г. и въвеждане в действие на 6 медицински хеликоптера до края на 2026 г.; въвеждане на стандарти за времето за реакция, достигане до пациентите и транспорт до лечебно заведение при спешни случаи в цялата страна; дигитализация на здравеопазването и прилагане на дигитални технологии като ефективен метод за създаване на здравословни навици и проследяване на риска при социално значими заболявания; модерна и достъпна здравна услуга за всички граждани.

В парламента обаче отново е д-р Александър Симидчиев, който смята, че е нужен Закон за спасяването на човек поради пропуски в нормативната уредба, Стратегически здравен съвет и нормативно разписани задължения на пациента.

От БСП предлагаха фундаментални промени в лекарствената политика, за да се избегне значителното доплащане, но в парламентарната им група няма нито един медик. Въпреки това очакванията са те да реализират поне част от обещанията си, заложени в предизборната им програма, като намаляване на доплащанията за лекарства чрез осигуряване на безплатни медикаменти за децата до 14 г.; промяна на болничния ресурс и генерална промяна на отношението към детското и майчино здравеопазване.

Преди изборите социалистите заявяваха, че едно от най-важните неща е премахване статута на търговски дружества на болниците и въвеждане на статут „защитено лечебно заведение“ в отдалечените и планински райони; достойно заплащане на медиците чрез национална система, която да регламентира заплащането на лекарите и сестрите; контрол върху обществените средства за здравеопазване чрез централизиран търг за доставка на лекарствата от реимбурсния списък и на медицинските изделия, провеждан на годишна база.

От „Има такъв народ“ предлагаха създаване на ефективно работеща доболнична помощ и общодържавна система за превенция и профилактика на социално-значимите заболявания; въвеждане на адекватни механизми за по-справедливо и достойно възнаграждение на медицинския труд, децентрализация на здравната система, промяна на финансирането от клинични пътеки към въвеждане механизма на диагностично свързаните групи. Единственият депутат обаче, който може да се бори за тези приоритети, е доц. Андрей Чорбанов, тъй като основният автор на програмата на партията доц. Силви Кирилов не стана депутат.

ДПС и „Възраждане“ пък така и не обявиха приоритетите си в сектор „Здравеопазване“ по време на предизборната си кампания.