Какво знаем за диспансерното наблюдение? (Видео)

Повече за диспансерното наблюдение, осъществявано в извънболничната медицинска помощ, разказват тази седмица специалистите на Здравната каса в редовната рубрика за здравноосигурени „НЗОК за теб“.

Националната здравноосигурителна каса заплаща медицински дейности и изследвания (по вид, периодичност и честота) по диспансеризация (диспансерно наблюдение) на здравноосигурени лица (ЗОЛ), страдащи от хронични заболявания, за които е необходимо проследяване и/или лечение.

Кой подлежи на диспансерно наблюдение?

Заболяванията, за които лицата подлежат на диспансерно наблюдение в извънболничната помощ и се заплащат от НЗОК са определени в Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 8 от 2016 г.), както и в приложение № 8 към Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от общопрактикуващ лекар (ОПЛ) и приложение № 13 към НРД за МД за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от лекар специалист.

Кой наблюдава диспансеризираните?

Всеки личен лекар, респ. всеки специалист, сключил договор с НЗОК, провежда определени по вид и честота прегледи и изследвания на диспансеризираните при тях лица в съответствие с Наредба № 8 от 2016 г.

Диспансеризирането на ЗОЛ при ОПЛ се осъществява на база на извършен преглед, при който се установиява, че пациентът е с диагноза (заболяване), подлежащо на диспансерно наблюдение. В този случай, ОПЛ включва ЗОЛ в регистър на диспансеризираните при него и започва да изпълнява диспансерния алгоритъм, определен в Наредба № 8 от 2016 г. За различните заболявания са предвидени различен брой прегледи, при които се извършват разписаните в алгоритъма медицински дейности, в т.ч. изследвания и консултации с лекари специалисти.

В случай, че при извършване на преглед, ОПЛ установи че ЗОЛ е със заболяване, подлежащо на диспансерно наблюдение от лекар специалист, то той издава „Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение” (бл. МЗ-НЗОК № 3). Лекарят специалист диспансеризира пациента още с първото посещение при което се установи диагноза, включена в Наредба № 8 от 2016 г. В случай че ЗОЛ иска да промени лекаря специалист, осъществяващ дейностите по диспансеризацията, ОПЛ издава ново направление.

При първоначална диспансеризация за дадено заболяване общият брой прегледи, изследвания и консултации за пациента за съответната календарна година се определя пропорционално на оставащите месеци до края на годината.

Може ли едно лице да бъде диспансеризирано в повече от едно лечебно заведение и/или от повече от един лекар?

Изрично изискване при диспансерното наблюдение е, че едно ЗОЛ не може да бъде диспансеризирано за едно и също заболяване в повече от едно лечебно заведение и/или от повече от един лекар за един и същ период от време.

В случаите, в които едно диспансеризирано ЗОЛ до 18 години е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение за всички заболявания изцяло от лекар – специалист.

В случаите, в които едно диспансеризирано ЗОЛ над 18 години е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение за всички заболявания изцяло и само от ОПЛ. Изключение са пациентите с инсулинозависим захарен диабет, неинсулинозависим захарен диабет на инсулинолечение и пациенти, претърпели сърдечни интервенции и/или операции, до края на първата година след интервенцията/операцията, при които диспансерното наблюдение се осъществява от лекар – специалист.

Може ли да бъде отказана диспансеризация?

Следва да се има предвид, че диспансеризацията е доброволна и се провежда със съгласието на пациента с изключение на случаите, в които същата е част от постановено от съда задължително или принудително лечение.

Лекарят, установил заболяване, при което пациентът подлежи на диспансеризация, е длъжен да му предостави подробна устна информация за вида и тежестта на заболяването, възможните усложнения, начина на наблюдение и лечение и възможните рискове от отказа от диспансерно наблюдение.