Кандидат-депутатите наддават за заплатите на медиците
Стимули от държавата по отношение осигуряването на материално-битови условия, две минимални работни за специалистите по здравни грижи минимум и над две минимални работни заплати за специализантите. Това обещаха кандидатите за депутати от „Изправи се! Мутри вън!“, БСП и Демократична България-Обединение по време на днешния предизборен дебат „Здравеопазване на кръстопът: между пандемията и реформите”, организиран от Националната пациентска организация (НПО), с партньорството на „Капитал“ и Българската стопанска камара (БСК).
Кандидатите наддаваха за заплатите на медиците с обяснението, че това е един от начините да се реши проблемът с кадровата криза.
„Много ясно се вижда диспропорцията при разпределението на кадрите в страната. Държавата трябва да се намеси с някакви стимули по отношение осигуряването на материално-битови условия. Необходимо е да се разработят системи за допълнителна квалификация, която да създава различни степени на
самостоятелност на извършване на грижи за пациентите от специалистите по здравни грижи,
въпреки че това е против финансовия интерес на лекарите“, каза Иван Тодоров от „Изправи се! Мутри вън!“.
Проф. Георги Михайлов от БСП за България заяви, че България се е превърнала в експортьор на кадри. „Цели поколения се изнесоха, току-що завършили студенти, но и там пазарът се насища. Нека видим възрастта на лекарите и сестрите – тя е катастрофално висока. Над 50-60% от лекарите са над 50 години. Да не говорим за сестрите, които в голямата си част са в пенсионна възраст. Младите ги привлича навън високото заплащане и възможностите за кариерно израстване, което тук не е налице. За какви инвестиции в квалификация говорим, като ги оставяме с 800 лв. заплата? Търсим създаването на регионални центрове, с ангажименти на регионалните общности – издигат свои кадри, дават възможност за скъпо обучение, дават възможност за специализация, след което тези кадри се връщат в родната си среда, сред близките си. Когато създаваш условия за труд, които удовлетворяват хората, те се връщат. Но тук се поставиха много други въпроси, освен този за кадрите“, каза той.
„Нямам нищо против някой да взима големи суми на база добра свършена квалифицирана работа, но не е нормално в пъти да са разликите. В масовия случай хората не могат с тези ниски възнаграждения да си издържат семействата. Трябва в цялата държава да се създаде система за достойно заплащане, по две МРЗ за специалистите по здравни грижи минимум, а отделните лечебни заведения да надграждат това заплащане според възможностите си“, добави още проф. Михайлов.
Според проф. Грегор Горчев от коалиция ГЕРБ-СДС каза, че въпросът за кадрите е много съществен като на първо място проблемът е в застаряващата работна сила и непривлекателността на самата професия (основно за медицинските сестри), а на второ - небалансираното регионално разпределение. „По осигуреност с медицински кадри България е на едно от средните места в Европа, с изключение на медицинските сестри. Има движение в ЕС от Изток на Запад, което трябва да отчитаме. Имаме едно намаляване от МЗ на документи за работа в чужбина. Ние трябва да пазим нашия кадрови потенциал. Анкета между студенти, завършили медицини, около 30% отговарят „Западна Европа“, като причината не е основно заплащането, а правенето на съвременна медицина. Т.е. младите хора се интересуват и искат да работят съвременна медицина. Т.е. трябва да инвестираме в модерни технологии. Трябва да стимулираме инвестиции в образование и, най-вече – в следдипломното обучение. Стажът на специалистите по здравни грижи трябва да е на работните места“, заяви той.
Д-р Таня Андреева от Демократична България беше категорична, че до 2-3 години ще изпаднем в такъв кадрови дефицит, че ще бъдат затваряни отделения и болници, защото не можем да ги обезпечим с медицински сестри и специалисти. „Въобще не съм съгласна с факта, че младите лекари не искат да напускат страната. Едва 20% от лекарите са до 40-годишна възраст. Диспропорцията на лекарите в страната е огромна. Огромна е и диспропорцията на лекарите в отделните специалности. Вижте какво става със специалистите по инфекциозни болести, по патоанатомия и др. Разликата в заплащането между българските и европейските здравни специалисти е огромна, понякога над 16 пъти. От няколко години очакваме отговор на серия от наши предложения, насочени към задържане на младите лекари у нас.
Заплатите за дефицитните специалности на специализантите е до 2 МРЗ,
които след удръжките са около 1000 лв. – средства, които не могат да осигурят на един млад специалист да се издържа самостоятелно. Чрез дигитализация на системата, чрез ясно описание на кадрите по възрастови групи ще можем да прогнозираме политиките в здравеопазването, вкл. кадровата политика в дългосрочен план“, каза тя.
По отношение на извънболнична здравна грижа и телемедицина от Иван Тодоров каза, че както рекламираме българския туризъм, така държавата трябва да промотира здравословния начин на живот. „Не чрез забрани, а чрез образование. Необходимо е да има повишен контрол на компетентните органи върху факторите на околната среда – въздух, вода и др. по отношение на телемедицината, у нас се видя в пандемията, че тя се извършва адхок. Консултациите се извършват по вайбър и други програми, не се използват модерните платформи, не се представят на национално ниво новите програми, които дават възможност дистанционно да се наблюдават показателите на пациентите. Необходими са серия от нормативни промени, които да дефинират телемедицината. Дистанционната терапия тепърва ще навлиза и тепърва трябва да има по-голяма информация за нея“, категоричен беше той.
Д-р Даниела Дариткова от коалиция ГЕРБ-СДС беше категорична, че инвестициите в профилактика са по-ефективни от инвестициите в лечение. „Въведохме забраната за тютюнопушене и смятам, че това е постижение. Здравното образование е това, което ще даде възможност следващото поколение българи да бъдат приобщени към здравословните принципи на живот. Ангажимент на държавата е да следи и осигурява здравословна среда. По отношение на достъпа на пациентите, в ситуацията на пандемия се наложи доста да се промени начина, по който се комуникира с пациентите.
Рецептата, изписана и на вайбър, също дава възможности, т.е. не виждам нищо лошо да се ползват всички системи
Въведохме възможността Сметната палата да прави доклад за дейността на НЗОК и да прави препоръки, така че да се увеличава контролът върху разходите за медикаменти. Процентът на реимбурсация предвиждаме да бъде увеличен, в консултация с медицинските специалисти по социално значими заболявания“, отчете се тя за направеното дотук от управляващите.
„България е с една от най-късите реимбурсни листи. Толкова административни препъникамъни има по реализирането на тази политика, че ние и досега си стоим с 50% дофинансиране на медикаментите. Затова и искаме намаляване на ДДС, което или трябва да се нулира, или да се намали значително. Тези средства ще отидат в намаляването на цените на лекарствата. Всички тези въпроси подсказват, че е необходима коренна промяна в политиката на здравеопазването, за да има ефект. По отношение на вредностите, забранителните мерки не водят до резултат – активната политика по убеждение е важна“, заяви проф. Михайлов.
„Трябва да се работи за премахване на вредните фактори. Когато говорим как това може да стане, с дигитализация, и то – бърза. В здравеопазването няма разходи, а инвестиции в здраве. Колеги финансисти са изчислили, че само един от рисковите фактори харчи допълнително 350 млн. лв. от Касата, т.е. ако се справяме ефективно, можем да спестяваме и да инвестираме в други програми и подходи. Не е необходимо да има клинична пътека за всички, а за конкретни центрове, които могат да направят това при ниски разходи и високо качество. Приоритетното дигитализиране на системата ще позволи да насочим финансовите ресурси там, където се върши най-много работа“, каза д-р Александър Симидчиев.
Още от Новини
Коментари по темата
Няма страшно ,комунистите ще продължат да управляват ,а простите лекари да работят без пари , многозначително е последното решение на касата , да се изкарват сертификати за ваксини безплатно от лекарите в кабинетите им , няма да се занимават с прегледи и лечение ,ами ще им нахлуват по цял ден разни бесни другари ,на които не им се чака ,за да ги карат да им печатат сертификати безплатно ,щото бързат и щото така казала другарката зам министърка и в страната няма кой да ги осъди тези играчи от касата ,дето се опитват да вземат решения и да задължават частни фирми да работят безплатно извън всякаква икономическа логика ,всички лекари фирмаджии се свиват в черупките си ,да не им секне другата далаверка .Имам чувството ,че ако НЗОК вземат решение ,всички доктори да скочат в Дунава с анекс ,наистина всички ще скочат .
Ха-Ха-Ха-Ха .Поне ще си начешите езиците.Този проблем е още от Татово време.И лекарите винаги го поставят за разглеждане. Но Вие политиците се сещате за него само предизборно и след това сте ПАС
Длъжници...
Майсторите се мръщят на 200 лв. надник Marica.25.03.2021 | 10:00 Ремонтът у дома може да забуксува и от липсата на майстори, разказват препатили. Добрите и сега са дефицит и започват да се мръщят на цени под 30-32 лв. на квадрат за поставяне на плочки. Шпакловката върви около 10 лв. на кв. м, като дневният надник на опитния майстор вече надхвърля 200 лева.
"Разходите за лекарства в България са 43% от публичните средства за здравеопазване." - казва Ане Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни системи и политики. По думите й фармацевтичните компании заемат най-голям дял от усвояване на разходите за здравеопазване, което като сума не е толкова голяма, но като част от бюджета са високи. Болничното лечение е на второ място с 34% от разходите. Процентът на хоспитализации е двойно по-голям спрямо този в ЕС. В същото време престоят в болнично лечение е два пъти по-кратък отколкото другите в ЕС, средно 5 дни. Доплащането от страна на пациетите е от най-високите в ЕС, най-вече за лекарства, които са с най-нисък процент рембусация. Доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-големи държави от ЕС. Освен това високото доплащане влошава здравните резултати, като стимулира ниско ниво на придържане към лекарствена терапия. Близо 10% от населението не плащат здравни осигуровки, въпреки че имат възможност, защото не вярват в системата. България има най-ниските разходи на глава от населението, но този показател е доста по отношение на вътрешния брутен продукт в сравнение със съседните страни. България харчи 1300 евро на глава от населението, двойно повече в сравнение с 2005 г. и тези разходи се увеличават експоненциално. Експертът препоръча реформа в здравеопазването и по-строг лицензионен режим на лечебните заведения.
46% от лекарите в столицата са над 55-годишна възраст. София бие Великобритания, Дания и Швеция по болнични легла на 100 000 души население. Това сочи анализ на общинското предприятие "Софияплан", в който се отбелязва, че легловият капацитет на болничните лечебни заведения в Столичната община (СО) нараства през последните 10 години и към 2019 г. е 10 661 легла. Близо 40% от тях се намират в частни болници. Легловият капацитет на общинските болници е близо 1 800 легла. Осигуреността с болнични легла за СО е 820 легла на 100 000 души население, което е с 300 легла повече от средните стойности за Европейския съюз и със 100 повече от средния брой легла на 100 000 души в страната - 715. За сравнение Дания и Швеция имат 250 легла за 100 000 население, а Великобритания 280. "Въпреки, че в ситуация на пандемия, в каквато се намираме в момента, това би осигурило по-голяма здравна инфраструктура, в обичайна ситуация това е индикатор за проблеми със здравната система. Доклад на Европейската комисия от 2019 г. за здравеопазването в България определя високия брой болнични легла като показателен фактор за влошен здравен статус на населението, което има нужда от болнична помощ. Основната критика е, че България не успява да извършва регулярна здравна профилактика на населението си в ресора на доболничната помощ", се посочва в анализа. В него се цитират данни на НСИ към края на 2019 г., които сочат, че лекарите в СО са е 6 801, от които 6 701 практикуват на територията на града. Лекарите по дентална медицина са 1 885, медицинските сестри са 6 881, а санитарите близо 3 000 души. Осигуреността на населението с медицински специалисти е по-висока от средната за страната и значително се подобрява за последните 10 години. За 2019 г. средно на един лекар се падат 195 пациенти, докато в страната са 235 човека на един лекар. "Докладът на ЕК посочва, че има трайна тенденция на застаряване на медицинския персонал в страната и високи нива на миграция на квалифициран персонал, който търси по-добри условия за практикуване на професията си в чужбина. По данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2018 г. 46% от лекарите в Столична община са над 55-годишна възраст, като този дял за страната е още по-висок - 51 %. Според доклада на ЕК разходите за здравеопазване на глава от населението в България са в размер на 1 311 евро и са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 година. И въпреки това в България отделяме сравнително голяма част от доходите си за здравно обслужване – между 8 и 10%, в сравнение със средно 3,9% за ЕС", казват още от "Софияплан".
През 2002 г. бе приет лобистки текст, че НЗОК не може да отказва регистрация на нова болница. Т.е. НЗОК е длъжна да ги издържа всичките, 365 болници. България е на второ място в Европа по брой болници на глава от населението, сочи статистиката на НЦОЗА. На всеки 100 000 души у нас се падат по над 5,2 болници, като договор с НЗОК в момента имат 365 лечебни заведения. Това изстрелва страната ни на върха в ЕС по този показател, като единствено Кипър разполага с повече клиники – цели 10 на 100 000 население. Плътно зад нас на трето и четвърто място пък са Франция и Финландия, съответно с 4,9 и 4,7 болници на 100 000 души. Средният показател за ЕС е 2,9 лечебни заведения на 100 000 население. С най-малко клиники разполага Швеция – само една на 100 000 души, както и жителите на Словения – 1,4 на 100 000 и хърватите, на които се падат 1,5 болници на 100 000 население. На опашката по брой болници са още Холандия, чийто здравен модел обаче е сочен за най-добрия на Стария континент, Испания, Белгия и Унгария, сочат данните на НЦОЗА и СЗО. Според статистиката, само у нас се наблюдава тенденция за разкриване на нови клиники всяка година. Правилото в ЕС е точно обратното – за рязко намаление на болничните заведения. Например през 1990 г. страната ни е разполагала с 2,9 болници на 100 000 души, през 2000 г. – с 3,7, а през 2014 г. – с 4,9. За същия период само в Полша лечебните заведения също са се увеличили, но броят им започва от 1,9 на 100 000 души през 1990 г., а в момента е 2,8 клиники на 100 000 население. За сравнение преди 30 години в страни като Естония, Латвия и Литва са се падали между 10 и 6 болници на 100 000 население, докато сега броят им е сведен до 2-3. Дори богати държави като Швейцария са намалили болничните си заведения на половина, в Германия тенденцията също е за закриване на излишните структури.
НЗОК заплаща огромни суми на лечебните заведения ! Доходите не са такива каквито цитираните! Ако се различават то вашите работодатели не Ви ги плащат и укриват !
Майсторите се мръщят на 200 лв. надник Marica.25.03.2021 | 10:00 Ремонтът у дома може да забуксува и от липсата на майстори, разказват препатили. Добрите и сега са дефицит и започват да се мръщят на цени под 30-32 лв. на квадрат за поставяне на плочки. Шпакловката върви около 10 лв. на кв. м, като дневният надник на опитния майстор вече надхвърля 200 лева.
Вече никой никога няма да повярва никому,така че каквото искате си рекламирайте,хич не ме интересува,дано да изпитате нашите мъки!
Анкета между студенти, завършили медицини, около 30% отговарят „Западна Европа“, като причината не е основно заплащането, а правенето на съвременна медицина Ахахахха нешастници. дреме му на фара на едно лекарско семейство за съвременната медицина и технологии , когато с години не може да спести пари за една ваканция до Майорка, а често и до Гърция. Нагли комунистически креатури, които жалят много медицинския персонал за ниското заплащане,но искат БЕЗПЛАТНО здравеопазване. Според това пред кои говорят - пред лекари или пред пролетарската сган.
Москва не вярва на сълзи.
ГЕРБ,кой Ви вярва,Вие вярвате ли си?! Прокудихте медиците, прокудихте децата ми, а сега ще ни давате бонуси! Не бонуси, заплатите направете АДЕКВАТНИ!!! Не Вашите, НАШИТЕ НА МЕД СПЕЦИАЛИСТИ, тези които работим в студ, как, без ток в мизерия, сред кучета и пустош!!!
Толкова години лъгахте и мазахте, за това няма да има сестри! Вие си напълнихте джобовете и банковите сметки в чужбина и пак ще излъжете останалите на работа у нас... А вие ще изчезнете в чужбина...
Всички говорят глупости! Даже не знаят, че заплатите на сестрите пенсионерки не са 800, т.е, толкова са, но ги назначават на длъжност 1+1/4 за до си вържат графика! Само особени обстоятелства задържат кадри в страната. Докъто 1 лекар не започне да получава поне колкото 1 фаянсаджия няма да останат хора. Лекарите, които вземат пари под масата се принизяват, но след като фаянсаджията за 3-4 дена му взема 1 заплата, защо лекаря ще го оперира, за да си върне .... ПРОМЕНИ СИСТЕМАТА ИНАЧЕ ВСИЧКО Е ТЪРГОВИЯ! ЗДРАВЕТО Е СЕГА ВЪПРОС НА ПАЗАРЛЪК!
Вервате ли им?