Кардиолози: България изостава сериозно в прилагането на сърдечна ресинхронизираща терапия

Методът е малко познат сред пациентите, а е много подходящ при сърдечна недостатъчност, посочват те

Над 450 животоспасяващи кардиостимулатора са имплантирани през миналата година на пациенти със сърдечна недостатъчност у нас. За съжаление обаче сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT) не е достатъчно позната сред българските пациенти, поради което годишно у нас да се правят малко имплантации. Това стана ясно по време на уебинар на тема „Иновативно лечение за пациенти със сърдечна недостатъчност. Ролята на сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT)“. Лектор бе д-р Красимир Джинсов, кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив.

„При имплантирани 450 подобни устройства през изминалата година на 1 млн. души население са падат около 64 устройства. За сравнение, в страни като Германия и Италия тази бройка е около 200 на 1 млн. население, а в САЩ те достигат до 450 на 1 млн. население“, коментира д-р Джинсов.

Сърдечната ресинхронизираща терапия е изключително подходяща за пациенти със сърдечна недостатъчност с характерни изменения на електрокардиограмата и рядко има противопоказания, допълни той. По думите му, тя е сред най-съвременните подходи за подобряване на прогнозата при тези пациенти, а когато се комбинира с кардиовертер-дефибрилатор (CRT-D) предотвратява и внезапната сърдечна смърт.

В момента НЗОК каса покрива на 100% от стойността на този тип устройства и пациентът не заплаща нищо, а кардиостимулаторът буквално може да спаси живота му, категоричен е той. Именно затова д-р Джинсов препоръчва на пациентите със сърдечна недостатъчност да се консултират със своите лекуващи лекари за възможността да получат подобен имплант.

„Международни проучвания показват, че CRT удължава живота на пациентите и подобрява качеството му, като намалява симптомите -умора, задух, отоци, както и нивото на хоспитализациите“, обясни д-р Джинсов. Според него пътят на пациента към този вид лечение минава през личния лекар, който да го насочи към кардиолог - електрофизиолог и след това да се прецени необходимостта от поставяне на кардиостимулатор.

„За имплантирането на устройството са необходими два дни болничен престой. Възстановяването е бързо, още на следващия ден след имплантацията пациентът може да се обслужва сам и да се върне към ежедневието си. Тези устройства изискват проверка при специалист по кардиостимулация един-два пъти годишно, като през останалото време пациентите се наблюдават от техните лични лекари и кардиолози“, обясни протокола на проследяване д-р Джинсов.

Статистиката сочи, че около 2 % от населението или над 15 млн. европейци са засегнати от този проблем. В България са регистрирани над 140 000 пациенти със сърдечна недостатъчност, като през последните години се наблюдава нарастваща заболеваемост и смъртност. Това се дължи на застаряването на населението, високия процент на хора със затлъстяване, диабет, хипертония и предсърдно мъждене, предупреждават кардиолозите.