Красимир Грудев: Промяната на стандартите гарантира качество на медицинската дейност

Трябва да се обособят отделни структури, които Министерството да поддържа в готовност за нова COVID-вълна

Председателят на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) Красимир Грудев пред Zdrave.net за предложените промени в Медицинските стандарти, новите цени на клиничните пътеки и лечението на COVID

Г-н Грудев, как ще коментирате така предложените от служебния министър на здравеопазването промени в медицинските стандарти?

Отдавна чакахме да се случи подобна промяна. В годините не само болниците, но и медицинските центрове изпитваха сериозни административни пречки и затруднения, свързани с тяхната дейност, заради непрекъснатото увеличаване на броя специалисти, за да могат да функционират структурите им. Най-засегнати бяха структурите от второ и трето ниво. При този сериозен недостиг на лекари и особено на медицински сестри, това изключително много затрудняваше работата. Стигаше се до абсурдни ситуации. Например една болница да поддържа трето ниво на компетентност по хирургия, трябваше да има трима хирурзи. При наличието на ограничен бюджет, с който можеше да разполага лечебното заведение, т.нар. лимити, в един момент тези хора не можеха да си вършат работата и някой от тях трябваше да стои със скръстени ръце. А е ясно, че всеки един от тях иска да работи.

Има обаче притеснение сред медицинските сестри, че промяната на стандартите ще натовари допълнително работещите.

Запознат съм с това становище на Асоциацията на медицинските сестри. Стандартите обаче дават възможност в зависимост от обема, тежестта на работата, спецификата на болницата, специалността, да се преценява колко души са необходими за тази дейност, включително и медицински сестри. Има специалности, свързани с тежки заболявания, в които безусловно пациентите се нуждаят от много грижи, включително и сестрински, и други, в които пациентите просто се наблюдават, не са в тежко състояние. Това е оставено на преценката на всяко лечебно заведение. Философията на тези промени е ориентирана към това да не са налагат излишни непреодолими количествени измерения, а да се върви към гаранции за качеството на медицинската дейност. То не може да се постигне без хора, но трябва да бъде разписано в стандарти за качество, за което отдавна апелираме. Т.е. независимо от това с какви хора разполагаш, трябва да гарантираш качеството. А качеството се постига и от качеството на работната ръка, а не само от нейното количество. Ако една сестра е във възраст, в която може да се грижи за повече от 10 пациенти, без това да означава свръхнатоварване, защо да не го прави? Тя ще получи и по-достойно заплащане. Между другото това е един от начините за увеличаване на заплатите на лекарите и сестрите в лечебните заведения. Не е тайна, че за да се поддържа определения стандарт, с определената бройка хора, се наемаха лица, които реално не участваха в диагностично-лечебния процес, т.нар. „мъртви души“. Да не говорим, че и при най-добро желание лечебните заведения работят често под стандарта и са винаги уязвими на санкции от страна на ИАМН и на НЗОК, а има области, в които просто не могат да го направят. В труднодостъпните, отдалечени места, малки общини, в които все още има болници, просто не могат да покрият стандартите заради липсата на хора. Ако нещата продължаваха по стария начин, те просто отиваха към затваряне. Идва обаче моментът, в който трябва да се помисли сериозно за преструктурирането на тези лечебни заведения, за освобождаването им от тежките изисквания за болнична помощ и преминаването им в структура, която да върши достатъчно работа за първоначалното обслужване на пациентите.

Какви трябва да бъдат тези структури?

Медицински център или някакъв тип логистичен център, който да приема, оказва първа помощ на пациента и да го насочва по целесъобразност. Това е идеята на тази промяна или поне така я разчитаме ние. Преобразуването на общински болници в медицински центрове е стара идея, която така и не се реализира. Жителите на всяко населено място ще възразят срещу такава промяна, защото ще смятат, че им се отнема болницата, но медицинските центрове не са само кабинети. Има такава форма на лечебно заведение – медицински център с легла за пролежаване до 48 часа, които в определени случаи могат да послужат за първоначална помощ на пациентите и чак ако лечението не е по силите на тази структура, да бъдат насочвани към близкия град. България не е чак толкова голяма. Най-големите разстояния между селата и най-близкия град са максимум 50-60 км. Да, би било добре навсякъде да има болници, но трябва да има и хора, а хората намаляват с всеки изминал ден, включително и лекарите.

НСЧБ предложи преди време методика за преостойностяване на клиничните пътеки и премахването на диспропорциите в цените им. Тази седмица д-р Кацаров заяви, че това ще бъде направено. Вашата методика ли ще бъде използвана?

Да. Той е много добре запознат с нея. През годините ние поетапно сме запознали с методиката и министър Ананиев, и министър Ангелов, когато бяха министри на здравеопазването. С удовлетворение мога да заявя, че и Сдруженията на областните и на общинските болници, и БЛС харесаха тази методика и започнаха да съдействат активно за нейното осъществяване. Разбира се, НЗОК е много предпазлива, както винаги, когато става въпрос за каквото и да било увеличаване на парите, но и те са приели, че в годините са се натрупали тежки диспропорции при остойностяването на медицинските дейности не само в болничната, но и в извънболничната помощ, и трябва да бъдат коригирани. Методиката е известна като „английската методика“. Взимаме за основа съотношението на цените за медицински дейности в системата на NHS и ги налагаме върху нашите и виждаме къде са изкривяванията. Това е най-бързият, макар и не най-прецизен метод за корекция на дисбаланса. За да се постигне абсолютна справедливост, трябва да има много точно остойностяване на всички елементи на медицинската дейност, което за съжаление много дълги години се пренебрегва, защото става ясно какви са реалните разходи в здравеопазването. Реално ние имаме огромно доплащане от страна на пациентите за медицинска помощ. При това то не е най-голямо в болничната помощ. За куриоз тя е на трето място, след доплащането за лекарства и в извънболничната помощ за процедури и рехабилитация. Проблемът се видя много ясно по време на пандемията с ниските цени за лечение на инфекциозни болести и пневмологичните пътеки, които буквално бяха сложени на опашката. Никой не допускаше, че ще има такова заболяване, но то се случи. Вероятно ще се случи отново. Затова трябва да се обърне много голямо внимание на пропорционалното остойностяване и поетапното вдигане на цените на клиничните пътеки. Това може да стане с нормалното увеличение, което има всяка година на бюджета на НЗОК. Така може да се постигнат нормални нива на заплащане и да не се налага болници да фалират, а и пациентите да доплащат огромни суми от джоба си.

Как ще мотивирате медиците да лекуват COVID, ако бъде спряно допълнителното финансиране с по 1000 лв., след като министърът обяви, че няма пари в бюджета за тези плащания?

Притеснени сме, защото не сме сигурни дали хората, които доскоро лекуваха пациенти с коронавирус, ще си получат парите дори за май месец и как ще ги компенсираме за това. Успокояващото е, че тези случаи са рязко намалели и много по-малко пари са нужни за хората на първа линия, така че е възможно чрез някакво преструктуриране на бюджета да се намерят тези пари. При всички случаи, за да стигнат парите, трябва да се промени схемата. Ние апелираме да се дават парите на лечебните заведения и те да разпределят на кого да ги дадат, за да се избегне уравниловката. Ако се използват тези пари по-рационално, т.е. директорът да прецени на кого колко да даде, аз например ще дам 1500 лв. на този, който е работил 20 дена и 100 лв. на този, който е работил два часа. И 400 лв. може да се спестят. От там може да дойде възможността за продължаването на плащането. Другият начин да се спестят тези разходи е да се освободят всички лечебните заведения от това задължение и да се обособят в определени болници специализирани звена. Там без проблем Министерството може да измисли начин да ги подпомага. В тази връзка от Сдружението предлагаме тези пари да се насочат към структури, които да бъдат държани в готовност на стенд бай, за да могат да поемат следваща вълна. Трябва да има малко по-гъвкави управленски решения за управление на кризата. Ако пациентите станат прекалено много, тогава вече можем да се включим и ние.