Критериите за качество и санкциите за тях са в несъответствие с нормативната уредба

Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България не приема критериите за качество на медицинската помощ и санкциите за неспазването им, определени в проекта на рамков договор за 2017 г. Нещо повече – от сдружението твърдят, че критериите са незаконни.

Това става ясно от писмо на НСОПЛБ до здравните власти и ръководството на лекарския съюз.

В становището си организацията отбелязва, че съгласно Закона за съсловните организация на лекарите и лекарите по дентална медицина БЛС и БЗС следва да приемат Правила за добра медицинска практика, да ги предложат за утвърждаване от министъра на здравеопазването и да упражняват контрол по спазването им. Т.е., съсловните организации са тези, които трябва да контролират качеството.

Прегледът на нормативната уредба не показва наличие на приети и утвърдени от министъра на здравеопазването правила за добра медицинска практика по отделните медицински специалности, в т.ч. и по обща медицина, посочват от там и отбелязват:

„В този смисъл до приемане на правила за добра медицинска практика всички предлагани от НЗОК критерии, извън посочените в медицинския стандарт могат да имат единствено и само препоръчителен характер и не могат да бъдат основание за налагане на санкции“.

Общопрактикуващите лекари отбелязват още, че предлаганите от НЗОК критерии в голямата си част цитират идеалните прицелни стойности при определено лечение, което не е критерий за качество, а терапевтична цел.

От сдружението настояват текстовете за санкции, заложени в настоящия вариант на НРД 2017, да отпаднат, като на тяхно място дойдат други, предложени от тях.

От НСОПЛБ също така предлагат свой вариант на критерии за качество и достъпност на медицинската помощ, с който можете да се запознаете от писмото на лекарите.

Предлагат и да започне законодателна инициатива, която да елиминира изцяло критериите за оценка на качество като инструмент за санкции от страна на НЗОК, тъй като според сдружението анализът им трябва да бъде основа за формиране на здравни политики и подобрени правила за работа и финансиране на системата на здравеопазване и контролът на качеството да е извън правомощията на здравноосигурителния фонд, чиято задача е да закупува (финансира) медицински дейности.