Критерият „самостоятелно дишане“ в АГ-стандарта е излишен

Според неонатолозите заложените критерии в новия нов медицински стандарт по акушерство и гинекология отговарят на възможностите в България. Стандартът е отворен за обществено обсъждане до 2-ри март, а с него се въвеждат нови граници на жизнеспособност на новородените. Според новите критерии, за да се счита плодът за жизнеспособен, той трябва да е с тегло минимум 700 грама, да е най-малко в 25-а гестационна седмица и да може да диша сам.

„Озадачава ме критерият „самостоятелно дишане“, защото той липсваше в предишните стандарти. Мисля, че и в този е излишен. Изискванията на СЗО за жизнеспособност не касае понятието телесна маса и гестационна възраст, там се счита, че човешки плод, който прояви признаци на живот, а те са четири – дишане, сърдечна дейност, пулсация на пъпна връв и движение. Поне един от тези признаци, ако има, плодът се счита за жизнеспособен. Мисля, че няма държава, която да не се съобразява с тези критерии на СЗО“, заяви пред БНР доц. Христо Мумджиев, началник на Клиниката по неонатология в болницата в Стара Загора и заместник-председател на Асоциацията по неонатология.

„Въпросът е, че ако ресурсите на неонатологията се ангажират с преживяемостта на всички деца над 500 гр, както е в международната класификация, това изключително много ни затруднява“, допълни още той и поясни, че често пъти дори да бъде спасен такъв плод, това не гарантира добро качество на живот.

„Решенията и тези стандарти следва да бъдат една добронамерена дискусия между обществени и медицински организации. Без добронамереност от двете страни, при опит за налагане на мнението на едната или другата страна няма да има добър успех“, каза още доц. Мумджиев.

Според адвоката по медицинско право Мария Шаркова, ако бъде приет проектът в този му вид, това ще доведе до сериозни правни и етични последици.

„В мотивите е записано, че критериите в България трябва да бъдат завишени, тъй като трябва на първо място трябва да се има предвид какъв е процентът на преживяемост на новородените под тези граници и на второ място, защото се смята, че тези критерии трябва да бъдат съобразени с възможностите, които имаме в България, за да обгрижваме тези деца. Тези мотиви, особено във втората им част, намирам за неприемливи, тъй като сме част от ЕС и винаги се стремим да измерваме нашите постижения с тези на държавите-членки на ЕС и ми се струва неприемливо, че това можем да приложим като грижа за децата и майките“, каза адвокат Шаркова.

По думите й тези граници означават, че всички новородени, които не отговарят на тези критерии по отношение на тегло и гестационна седмица, не се регистрират като субекти, не получават акт за раждане, ако починат, не им се издава акт за смърт, а се считат за аборт. „Притеснителното в проекта е липсата на всякакви регламенти и правила относно това какво правим, когато се родят тези деца – подлежат ли те на реанимация, на палиативни грижи. имат ли право да получат медицинска помощ, макар да не са субекти на правото. Залага се един допълнителен критерий, който е много притеснителен – изисква се те да могат да дишат самостоятелно, без интензивна помощ. Това на практика означава, че новороденото и да тежи 4 кг, ако то поради някаква причина при раждането си не може да диша, ще се квалифицира като аборт“, каза Шаркова.

Тя поясни, че ако проектът бъде приет в този си вид, правните последици биха били много сериозни.

„На първо място всички деца, които поради някаква причина са родени без да могат да дишат самостоятелно, ще отиват в т.нар. графа аборти. На второ място– не сме наясно как следва да се действа при раждане на деца под границите на тази потенциална жизнеспособност. На следващо място – ако им бъде оказвана медицинска помощ и тези новородени оцелеят, наддават и се развиват, в момента няма механизъм в стандарта, според който да се прецени от кой момент това дете, което влиза в графа аборт, вече може да се счита за субект на правото. Това има и важно значение по отношение на здравноосигурителния статус на малкия пациент и на заплащането на болниците, защото НЗОК не заплаща за лечение на аборти. Здравната каса плаща за лечение на субекти. В предишния стандарт имаше възможност дете, което е родено под посочените граници, ако живее повече от три дни, вече да придобие статуса на правен субект. Сега ние не знаем кога се случва това“, каза адвокат Шаркова.