Критерият за пълноценната интеграция на хората с увреждания е трудовата им заетост

Дългът ни като общество към хората в неравностойно положение не се изчерпва с това да осигурим лична пенсия или социални помощи. Това е най-лесният начин те да бъдат изключени от обществото. Трябва да изградим среда, в която хората с увреждания се чувстват достойни и пълноценни граждани на нашата държава. Ето тогава можем да кажем, че България наистина е цивилизована. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на кръгла маса на тема: “Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда – предизвикателства и решения“, която се провежда под негов патронаж, съобщиха от пресцентъра на президентството. Държавният глава се ангажира с инициативата за организиране на форума след срещата си с представители на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания в края на миналата година.

В словото си президентът подчерта, че провеждането на кръглата маса съвпада с протестите на майките на деца с увреждания, които се нуждаят  от бързи и справедливи решения и финансови ангажименти и допълни, че целта на този форум е да постави глобалната тема за пълноценната интеграция на всички хора с увреждания. „За такава пълноценна интеграция можем да говорим, когато преодолеем ред психологически бариери и децата с увреждания, като изключим най-тежките случаи, могат да постъпят в детска градина, да учат в училища и висши учебни заведения и да се реализират на пазара на труда наравно с другите“, допълни Румен Радев.

Държавният глава заяви, че днес критерият за пълноценна интеграция е трудовата заетост и припомни статистиката на Националния осигурителния институт към месец юни тази година, според която в България има 445 000 граждани, които получават лична пенсия за трайно намалена работоспособност. Предоставянето на пенсии и на социални помощи не е достатъчно, за да изпълним нашия морален дълг към хората с увреждания, подчерта Румен Радев и добави, че малка част от тях работят по трудови договори. „Специализираните предприятия за хора с увреждания, част от тях посетих, едва функционират. Големият проблем е, че те обхващат една много малка част от хората с увреждания, останалата огромна част остават извън пазара на труда“, заяви президентът.

Румен Радев открои културата на възприемане на хората в неравностойно положение, психологическите бариери и липсата на достатъчно самочувствие от тяхна страна, както и липсата на вяра да търсят своето достойно място в общество, като големите проблеми за пълноценно равноправно приемане на хората с увреждания в обществото. „Важно е да се осъзнае, че заради своето увреждане тези хора са ограничени да изпълняват дадена функция в дадена дейност, но те могат и са доказали, че развиват редица други важни качества, умения и таланти и могат да бъдат отлични служители и работници“, допълни държавният глава.

„Освен измами и купуване на ТЕЛК-ове сме свидетели на недобра система. Уврежданията се сумират механично. Процентът на хората с инвалидни пенсии в България е много по-висок от средния за ЕС“, заяви Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал, цитиран от "Фокус".  

„Необходими са стимули за предлагане и търсене на работа от хора с увреждания“, обяви Велев. Той изтъкна, че имаме замразена реформа на реформата за медицинската експертиза. „Отсъства воля за промени, има ширещ се популизъм“, посочи Васил Велев. „Очакваме законови промени, с които ясно да се разграничат хората с тежки увреждания, да се осигури ресурс за интегрирането им в работния процес“, каза още той.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев подчерта, че в университета се обучават около 100 студенти с увреждания. „Визирам тези с над 70% инвалидност. Ако включим и останалите, броят им е по-голям. За УНСС приемането на хората с увреждания не е политика, а кауза“, каза той. „48 студенти с увреден слух от УНСС и СУ бяха подпомогнати чрез обучение по жестомимична реч“, поясни ректорът на УНСС. „Всички студенти в неравностойно положение в четвърти курс „бакалавър“ преминават стаж в реални условия“, изтъкна той. „УНСС е първият държавен университет, който през 2013 година разработи електронен наръчник за работа с докторанти с увреждания“, заяви Стати Статев.