Критичен недостиг на кадри в болниците, покриват го възрастните лекари (Обновена)

Ако не се приемат мерки ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на част от болниците

През последните 15 години сме говорили за очертаващ се недостиг, сега говорим за критичен недостиг, покриван в момента от възрастни лекари. Това заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време дискусията „Кадровият дефицит в здравеопазването – последици и нужда от промени“, организиран от „Индекс на болниците“.

Д-р Маджаров съобщи, че по данни на БЛС към 24 февруари в страната има 31 356 лекари, от които 26 000 са със специалност. Проблемът е, че 66% от лекарите в страната са на възраст между 51 до 70 години. 88% от общопрактикуващите лекари пък са над 50 години. Едва 16% от младите лекари пък имат специалност. Увеличава се и смъртността сред лекарите. През 2017 са починали 420 лекари, през 2018 – 380, през 2019 – 424, през 2020 – 505, през 2021 – 723-ма. „Миналата година реално нямаме никакъв прираст, предвид, че завършващите са около 1000, а 300 със сигурност заминават за чужбина“, каза председателят на БЛС.

„Това означава, че ние имаме едва 30% лекари в резерв, които могат да заместят тези, които ще напуснат системата. Да, вероятно е необходимо да се преструктурира болничният сектор, вероятно могат да се вземат и други, свързани със структурата на здравеопазването мерки, но истината е, че няма да има кой да изпълнява решенията на политиците в следващите 5 години, ако не започнем свръхпроизводство на специалисти и рязко не променим условията, при които работят и лекарите, и медицинските сестри, за да сме конкурентни на по-добрите условия, които предлага Западна Европа“, отбеляза д-р Маджаров.

По думите му твърде малко се говори за лекарите, които са в основата на системата – в първичната и специализираната извънболнична помощ, а вместо това проблемът се фокусира само върху медиците в болничната помощ. „Като се има предвид, че

след пет години голяма част от болниците ще се самозакрият

заради липса на медицински сестри, а друга част - след 10 години заради липса на лекари, но все пак говорим за високоспециализирана дейност. Това, което крепеше здравната система в последните 20 години, си отива. Това са тези 66% от лекарите, които са завършили преди повече от 30 години“, допълни той.

Проблемът за лекарите и медицинските сестри е застаряването. Едва 16% от младите лекари пък имат специалност. „Това е нормалната възраст за почивка. Трябва да се вземат категорични мерки – свръхпроизводство на медици и рязка промяна във финансирането било чрез медицинските дейности, било чрез целеви субсидии за региони, било чрез помощи за общините. Това е изходът за мен от ситуацията“, каза още д-р Маджаров.

Според данните, представени от социолога Първан Симеонов, болниците в страната изпитват остър кадрови дефицит. Над 73% от лечебните заведения са заявили, че имат недостиг на лекари, а около 90 на сто – на медицински сестри. „Това води до прегаряне на персонала и влошава качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни мерки според повечето мениджъри ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в следващите пет години“, каза Симеонов.

Анкетата е проведена през януари и февруари тази година сред 69 болници от цялата страна. От тях 11.8% са специализирани, 88.2 на сто са многопрофилни, държавна собственост са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със университетски статут са 23.5% от всички участвали. С над 500 легла са 17% от лечебните заведения, около 30% са с между 250 и 500 легла, а с до 250 легла разполагат 53% от участниците в изследването.

Недостиг на лекари

Над 73% от анкетираните болнични мениджъри са заявили, че изпитват недостиг на лекари. Според тях най-голям е дефицитът на специалисти в следните области - Анестезиология и интензивно лечение - 42,9% от болниците, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология - 28,6%, Неонатология - 28,6%, Акушер-гинекология - 26,5%, Инфекциозни болести - 26,5%, Клинична лаборатория - 26,5%, Нефрология - 24,5%, Вътрешни болести - 22,4%, Спешна медицина - 22,4%, Образна диагностика - 22,4%.

В 82,6% от анкетираните лечебни заведения до 40% от медиците работят на договор и на друго място. При близо 35% от болниците са налице дейности, за които не разполагат с щатен специалист и работят по договор с друго лечебно заведение. В повечето случаи – 64%, става дума за липсата на до трима щатни специалисти. Най-често те са от следните области - Токсикология, Кардиохирургия, Микробиология и паразитология, Инфекциозни болести, Съдова хирургия, Онкология, Анестезиология и интензивно лечение, Неврохирургия, Педиатрия, Клинична алергология. В 85% от лечебните заведения има специалисти на граждански договор, като при повечето става дума за до 10 души. Основно те са от следните специалности – Хирургия, Акушерство и гинекология, Токсикология, Неврология, Кардиология, Анестезиология и интензивно лечение, Инфекциозни болести, Педиатрия, Образна диагностика, Гастроентерология.

Най-често – в 81% от случаите, липсата на специалисти води до прегаряне на персонала, смятат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения посочват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, а близо 45% от анкетираните посочват като следствие закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение. Едва за 4% от анкетираните недостигът на лекари не води до последствия.

Близо 42% от анкетираните болници заявяват, че е налице и текучество сред медицинските специалисти в тях. Сред основните причини за това са достигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго лечебно заведение (17%), пренатоварването (14%), разкриване на нови структури (11%).

Недостиг на медицински сестри

Още по-голям е проблемът с дефицита на медицински сестри. Недостиг на този вид кадри заявяват близо 90% от анкетираните болници. В над 40% от анкетираните лечебни заведения на един лекар се пада по-малко от една или една медицинска сестра. В 58% от болниците на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички направления, но като специалности с остър недостиг са посочени Анестезиология и интензивно лечение, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни болести, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от анкетираните лечебни заведения до 40% от сестрите работят и на друг договор.

Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо влияние върху качеството на лечение, става ясно от отговорите на анкетираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите посочват, че недостигът води до липсата на адекватни грижи за пациентите, а 60%, че липсата на тези кадри води до увеличаване на възможността от грешка при болничния престой на пациентите и намаляване на качеството на лечение. Прегарянето на персонала също е сред основните последици от недостига на медицински сестри (82,3%), а според 8% от лечебните заведения няма последствия за работния процес.

При 56,7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните причини за това са заплащането (48,6%), пренатоварване и извънреден труд (37,8%), достигане на пенсионна възраст (32,4%), лоши условия на труд (18,9%), разкриването на нови структури (10,8%), преместване в друга държава (8,1%).

Председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева заяви, че кризата с медицинските сестри се задълбочава всяка година. „Намаляващият брой на сестрите и покачването на възрастта е тенденция, за която ние многократно сме алармирали. Реално всяка трета медсестра у нас е пенсионерка“, каза тя.

По данните на БАПЗГ към 31 декември 2021 г. почти 30% от сестрите са над 60-годишна възраст, а на 31% предстои пенсиониране до 10 години. Същевременно

в момента има недостиг от над 30 000 медицински сестри

Василева отбеляза, че за десетгодишен период намалява и броят на акушерките, като при тях средната възраст се е увеличила от 46 години през 2011 г. на 49 години през 2021 г. Над 50% са акушерките между 20-49 години, но това означава, че всяка четвърта акушерка у нас е в пенсионна възраст.

„Трябва да бъдат взети спешни мерки. На първо място трябва да има политическо съгласие и разработване на национална здравна стратегия. Стартовата заплата трябва да е равна на три минимални заплати за страната, да се осигури подкрепа за обучение и кариерно развитие на сестрите, да има диференцирано заплащане на труда според квалификацията и най-важното – да има медицински стандарти за всички специалности с регламентиран брой на сестрите и акушерките“, каза Василева.

Тя допълни, че е необходимо да се осигурят реални възможности за самостоятелни сестрински и акушерски практики, тъй като така, както сега са описани в Закона, не работят.

Анкетата сред лечебните заведения показва, че по-лошите условия на труд и заплащане в сравнение с други лечебни заведения в страната или чужбина, както и липсата на модерна апаратура са една от водещите причини за липсата на кадри у нас (56%). Откриването на нови болници в областта и в страната също играе съществена роля за недостига на медицински специалисти. Тази причина е посочена от близо 47% от анкетираните. Недостатъчно производство на кадри е заявено като причина за кадровия дефицит от 65,6% от анкетираните, а липсата на възможности за кариерно развитие и подходящи условия за специализация са причина за недостига на кадри според 31% от болниците.

Ако не се приемат мерки, 92% от анкетираните мениджъри смятат, че ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на част от болниците в страната в следващите 5-10 години. Според тях това ще се случи предимно при общинските и областните лечебни заведения. Според 44% от участниците в изследването ще се наложи да се попълни кадровият състав с медицински специалисти от трети страни или с млади кадри от медицинските университети, а според 11% от анкетираните занапред няма да има промени в сегашното положение.

Мениджърите на лечебните заведения също са на мнение, че основната мярка за справяне с кадровия дефицит е

по-доброто заплащане на специалистите

Според 71% от анкетираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, според 59% - на младите лекари до 35 години, а според 51% - на лекарите в дефицитните специалности.

Анкетираните мениджъри са единодушни, че са нужни и промени в болничната система. 68% смятат, че трябва да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база предварително изчислени и публично обявени от МЗ потребности, а 49% - че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в регионите, където няма потребност от тях или нужните кадри за работата им. Според 43% е възможно да се въведе и нов принцип за сключване на договор с НЗОК - на база потребностите от медицинска помощ във всеки регион и комплексността на предлаганите услуги.

Като друга основна възможност за справяне с проблема според 72% от мениджърите е производството на повече кадри от медицинските университети в страната. Също така създаване на по-добри условия за кариерно развитие (30,8%), и подобряване на условията за специализация (33,8%).