Към момента реекспортът на лекарства не може да бъде забранен, но може да бъде силно ограничен

Регулацията на паралелния износ на лекарствата, предложена в измененията на Закона за лекарствата е изключително нужна, заяви председателят нa Нaциoнaлнaтa aптeчнa кaмapa маг. фарм. Антон Вълев пред Zdrave.net. По думите му и в момента има лекарства за онкологичноболни пациенти, които са изчезнали от пазара, тъй като някой прави търговия с тях.

Според предложените промени се предвиждат по-високи санкции както за търговците на едро, така и за аптеките, извършващи нерегламентирана търговия с лекарства, включени в ограничителния списък. Така ако търговец на едро извърши износ в нарушение на разпоредбите, глобата му ще бъде в размер от 50 000 лв. до 100 000 лв. Ако пък не изпълни някое от задълженията, вменени му във връзка с паралелния износ, ще бъде наказан с имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв., а при повторно нарушение – от 25 000 до 50 000 лв. За аптеките пък санкцията при нарушаване на новите регламенти ще бъде глоба от 10 000 до 20 000 лв.

„Ако е необходимо, регулацията може да бъде засилена, но като цяло смятам, че освен промени в закона, трябва да се направи и опит на правителството, заедно с правителствата на другите държави от Източна Европа, да бъде променен елемента от договора с ЕС за свободно и неограничено придвижване на стоки. Да няма свободна търговия на лекарства, защото това води до облагодетелстване само на големите пазари, в които цените на лекарства са много високи“, каза още Вълев.  

Той допълни, че към момента реекспортът не може да бъде забранен, но може да бъде ограничен. „И това е предложението в момента – когато има недостиг на определени лекарства за нашите пациенти и тъй като и те са граждани на ЕС и трябва да им бъде осигурена лекарствена терапия, то може да бъдат наложени ограничения върху абсолютно свободната търговия на стоки. Ако останат свръхколичества, тогава могат да бъдат реекспортирани“, каза Вълев.

Антон Вълев коментира и регламентирането на клиничните изпитвания в Закона за лекарствата. Според предложението те вече ще могат да се правят и в диализните центрове, както и в индивидуалните и групови практики за първична и специализирана медицинска помощ. Друга от промените пък е с противоположен знак: стеснява се кръгът лечебни заведения, които могат да извършват клинични изпитвания на лекарства, съдържащи наркотични вещества. Допустимо ще бъде извършването на такива клинични изпитвания само в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове, в структурата на които е разкрита аптека, притежаваща лицензия за дейности с наркотични вещества или сключили договор с друго лечебно заведение, което има такава аптека.

„Много ясно дефиниране на това кои могат и кои не могат да правят клинични проучвания, тъй като досега имаше определена неяснота и като че ли нездрав интерес на болници да спрат да се занимават с лечение, а само с клинични проучвания без да имат капацитет. Идеята на това беше проста – проучванията дават по-добър бюджет от лечението. С тези промени се прави опит да се регулират правилата кой и при какви условия би могъл да получи разрешително за да прави клинични проучвания, а не всеки трети медицински център да ги прави“, каза Вълев.

„В този смисъл промените са изцяло положителни. Този път няма нещо, което от бранша да смятаме, че е навредило. На първо място ни интересува да бъдат защитени интересите на здравноосигурителната система, на лекарствоснабдителната система и на пациентите в България. И въобще не ни интересува дали накърняват бизнес интересите“, допълни той, като подчерта, че това е позицията на Националната аптечна камера.