Лекари застанаха срещу лекари

Откарване на спешни пациенти в точно определени болници, ненужни изследвания и манипулации на здрави хора, с единствена цел генериране на приходи – такива обвинения бяха отправени в разследване на Нова телевизия, озаглавено „Търговия с пациенти“.

Обвиненията отправиха лекари към други лекари. Пред камерата застанаха проф. Людмил Бояджиев, началник на кардиохирургичната клиника в НКБ, директорът на „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев, началникът на отделението по кардиохирургия на пловдивската университетска „Св. Георги“ доц. Заприн Въжев, както и националният консултант по кардиология доц. Иво Петров.

Всички те застанаха срещу колегите си спешни лекари с обвинението, че взимат пари, за да карат пациенти в определени лечебни заведения, както и срещу колегите си инвазивни кардиолози с обвинението, че правят ненужни манипулации на здрави хора, непоказани манипулации на пациенти със сърдечен проблем, или пък дават изкривена информация на потенциалния пациент, за да предпочете инвазивната процедура пред кардиохирургията.

Най-постоянен в атаките си срещу лекарите обаче е проф. Генчо Начев. „Защото казват – с едно катетерче оттука, безболезнено, влиза вътре, сега слагаме едно тунелче и утре си отивате вкъщи. И сте пълноценен, нищо не ви боли. И другото е, когато те разпорят отгоре до долу като индиански вожд, дет’ го яла мечка, гръдната ви кост я разделят на две, тя след туй може да мърда, с едни телове, и ще ви боли, най-малко ще стоите 10 дни в болница – кое ще изберете? Много зависи как се обяснява“, коментира проф. Начев.

Той застана и директно срещу колегите си от Александровска болница, като обвиненията му бяха насочени и срещу Спешна помощ: „На 36 м от „Св. Екатерина“ се намира инвазивна лаборатория на Александровска болница. От 1-ви януари до 1-ви юни – това са 5 месеца – от тази лаборатория са дошли само двама души, които са полуумрели. Явно не са могли да ги закарат другаде. От инвазивна лаборатория, която е на 39 м от „Св. Екатерина“ – съседната сграда. Е, аз ви питам – има ли договорка някаква“, каза той и продължи: „Що не направите една статистика да видите колко пациенти са минали от там? Най-логичното е да ги карат в най-близката кардиохирургия. (…) Аз ви казвам – за 5 месеца – двама души. Те правят най-малко шест на ден.“

Конкретно по отношение на инвазивната хирургия пък той коментира: „Във всички случаи има и финансов интерес. Защото всеки стент струва пари, които касата плаща и болницата има интерес от това да привлича повече пациенти. Това е грешният начин на финансиране.“

На практика това не е първият случай, при който проф. Начев се обръща срещу лекарското съсловие по принцип или срещу негови представители по-конкретно, при това по същата тема: „За никого не е тайна, че се търгува с пациенти. Тоест плаща се на линейките в Спешната помощ и на джипита да изпращат хора в определена болница за диагностика и лечение. Една държавна болница не може да отдели пари за черна каса, за да плаща за такива неща“, казва той в интервю за национален ежедневник през март.

Нерядко проф. Начев застава и срещу частните болници. За същия ежедневник например той казва: „Всички знаем, че в частните болници се заплаща допълнително, в някои случаи нерегламентирано. (…) В която и частна болница да влезе, единственото нещо, което пациентът трябва да знае, е пътят до банкомата.“

В началото на годината пък в национален ефир проф. Начев обвини частните болници, че искали доплащане за всичко, докато подобно нещо било изключено при държавните лечебни заведения: „В момента има неравнопоставеност на собственостите, защото частната собственост, в лицето на болниците, които са с частна собственост, изискват доплащане за всичко или плащане, даже невинаги пациентите знаят, влизат за такава операция, трябва да плати 1000 лева, но за какво са тези хиляда лева – това е, ако иска да влезе там и понеже пациентът смята, че ще получи много по-добро качествено лечение, благодарение на тези 1000 лева, 1000 е „х“ (…) Няма значение, на тези хиляда единици, той ги плаща. Държавните болници не могат да вземат, те не могат да обявят това нещо, защото веднага има проверка, одит, има проверки от Каса, има проверки от Районна здравна инспекция и т. н. и ако на едно място се установи, дори и без оплаквания да има, свършва, ръководството отива, болницата се наказва и т. н.“, заяви той.

Забележки проф. Начев има и към общопрактикуващите лекари. „Бих се радвал, ако се съберат и дискутират как да се намали изтичането на средства в доболничната помощ. Време е да се спре търговията с направления и по-ефективно да се изразходват парите“, казва той в интервю за друг столичен всекидневник от април тази година.

Вероятно обаче всички тези публични изказвания на професора не противоречат на текста от Кодекса за професионална етика на лекарите, който гласи, че „Всеки лекар в ежедневната си дейност се стреми да утвърждава собствения си и на съсловието авторитет, като дори извън рамките на професионалната си дейност се въздържа от постъпки и действия, които биха уронили честта или достойнството на лекарската професия“.

Друго обяснение защо на дългогодишните изказвания на проф. Начев срещу лекарското съсловие няма реакция от Етичната комисия на БЛС не ни хрумва.