Обвинява се медицинското съсловие, че се защитава взаимно, но дори в САЩ процентът, при който се търси злоумишлено действие у лекарите, е минимален. Лекарските грешки не са толкова много, че да се търси под вола теле. Това каза пред БНР акад. Дамян Дамянов.
По думите му проблемът с „лекарската грешка“ се е развил като една от поредните болести на растежа в последните 30 години“. „За грешки в медицината и хирургията не е спирано да се разговаря. Още през 1974-1975 г. има издадена книга „Грешки и усложнения в хирургията“. Като шеф на хирургично дружество направих най-малко две конференции, а след това – още две, в които акцентът се поставя върху лекарските грешки. Те са поучителни и важни са професията. Както народът философски е казал – който не работи, той не греши. Въпросът е, че през последните 30 години проблемът се изкриви, той се хипертрофира. За това помогнаха и медиите, и интернет. Когато се получи неблагоприятен изход от лечение при хоспитализации или при операция, той попада първо в пресата, телевизиите и интернет, раздува се и веднага се търси смъртния грях на този лекар. Такава постановка е крайно погрешна“, поясни акад. Дамянов.
Той уточни, че това се отрази на лекарското съсловие по няколко начина. „Първо намаля потока на кандидат-студентите за лекари. Второ – един от стимулите да напуснеш България веднага след като завършиш медицина е, че не получаваш адекватна защита в определите случаи и несъответства на труда, който полагаш. Трето – липсва законодателство в тази посока, липсва нормативно избистряне що е това „лекарска грешка“, що е това „престъпен грях“ като тълкувание. Лекарското съсловие беше неподготвено за такова развитие на нещата, но то започна да си изгражда защита. Тя все още е в ембрионална фаза. Едно от първите неща, които се родиха, е да започне лекарското съсловие да се застрахова като застраховка, но тя все още е несъответна. Защитата на лекарите също не е добра от юридическа гледна точка. Всичко това показва, че ние ще изстрадаме пътя, докато достигнем до изчистени понятия“, каза акад. Дамянов.
Той подчерта и че няма диагноза, при която да не може да се допусне грешка. „Няма диагноза, няма операция, в която хирургическата грешка да не е възможна. Но грешките са в различен аспект. Делението на грешките е: общи и специални. Те могат да бъдат диагностични или при лечението. Могат да бъдат технически, тактически, организационни. Когато запитах хора от немедицинската сфера, те ми отговориха, че грешките могат да бъдат случайни и умишлени. Възразявам срещу такава класификация. Умишлени грешки няма. Грешки по небрежност може да има. Когато грешката е по небрежност, не бих я простил. Когато грешката е по незнание на студентско ниво, не мога да го простя!" Има грешки, които и нас лекарите могат да възмутят и да ни накарат този лекар да го отлъчим от съсловието“, каза акад. Дамян Дамянов и уточни: „Повечето от лекарските грешки са случайни като събития, а след това могат да бъдат класифицирани по различен начин. Най-често се греши при най-честите заболявания, но има значение и диагнозата. Може да са чести грешките при апендицит, но смъртността е от 0,1 до 1,1. При рак на стомаха обаче грешките са пак от този порядък, но смъртността е много по-висока поради обема на операцията, тежестта, риска“.
По думите му в резултат от цялата агресия срещу медицинското съсловие, то си е изградило защитни механизми и е започнало да назначава повече изследвания, по-скъпи изследвания, назначава рентгенови изследвания дори, когато те не са нужни, назначават туморни маркери, което и оскъпява допълнително медицина. Като положителен резултат от лекарските грешки обаче той посочи миниинвазивната хирургия.
Хирургът препоръча на лекарите повече да говорят с болните. "Диалогът с болния човек, сериозното отношение към диагностиката, разпитването, анамнезата са изключително важни, но сведени до минимум напоследък. Не забравяйте да разпитвате болния и неговите близки. Второ, ние възприемаме понятието "информирано съгласие" като стандартно понятие, но то е изключително важно. Трето - етичните норми, моралните норми, колкото и търговска и напоследък дори търгашеска да е медицината напоследък, призовавам младите колеги, да не забравят да се придържат към моралните и етични нормите!“, апелира към своите колеги акад. Дамянов.
Коментари по темата
А какво стана с убиеца на фелдшера в село Орешник? Иван Пачелиев пуснахте ли го у дома, да хапва пържолки и да замезва? Или - ЗАБРАВЕТЕ ТОЗИ СЛУЧАЙ, нали? Що няма журнaля да се заинтересуват, да направят разследване...? Хикимяне, Васко Иванов, къде сте бре?
В България през последните години стана традиция има ли негативен резултат при лечението на пациент,лекарят е виновен в 100%.За това допринесоха медиите,голяма част от журналистите ,специалистите по медицинско право,някои прокурори и съдии за печелене на обществена популярност и издигане в ерархията,Присъди се тиражират в пресата преди още да е насрочено дело. А и за доста адвокати това стана доходен бизнес.Оплюва се цялото лекарско съсловие ,поставя се под общ знаменател заради единични случаи.Резултата е все по вече лекари не поемат трудни случаи,не желаят да рискуват заради съдебни процеси продължаващи с години,разбиващи здраве ,семейство, психика.Липсата на точни логаритни и протоколи за лечение ,както в Германия ,Франция ,Великобритания се замества с в съдебните зали с нарушения на правилата??? за "добрата лекарска практика".А оправдани (в съдебни процеси)лекари получават символични обещетения.Не е престижно да си лекар в България.Опасно е!!!Тотално е нарушено доверието лекар-пациент!Докога???