Лекарства: Борба с недостига, прогенерична политика, по-ярка роля за фармацевта

Магистър-фармацевтите да се използват по-пълноценно при провеждане на лекарствените политики. Това е заложено в Националната здравна стратегия 2030, която очаква разглеждането си в Народното събрание.

Според записаното в Стратегията, магистър-фармацевтите трябва да се използват по-пълноценно като медицински специалисти по провеждане на дейности по скрининг, неинтервенционални изследвания и промоция на здравето. „В този смисъл са необходими действия по остойностяване, финансиране и отделяне на фармацевтичната услуга от цената на лекарствения продукт“, пише в документа.

Управляващите възнамеряват да предприемат мерки, фокусирани към осигуряване на финансова устойчивост на системата, които да поставят на първо място безопасността на пациентите, осигуряване на тяхната финансова защита чрез намаляване на преките плащания и осигуряване на равнопоставен достъп за всички общности.

Като ключови предизвикателства в това направление документът отчита оттеглянето на доказано ефективни терапии от пазара, недостатъчно добре развитата интегрирана електронна здравна система и навлизането на генерични и биоподобни лекарствени продукти на пазара, както и неравномерното разпределение на аптеките в страната, съответно различният достъп до лекарства и фармацевтични грижи за пациентите в отделните области.

Здравните власти посочват също така, че проследяването на ефикасността на терапията следва да бъде фактор при заплащането на медикаментите с публични средства.

Във връзка с недостига на лекарства пък в Стратегията е заложено прецизиране на понятието недостиг на медикаменти, анализ на причините за появата на недостиг, оценяване на въздействието на паралелната търговия и квотите за доставка, както и поддържане на списък на основните лекарства, при които има недостиг на доставките. „Ще се ползват възможностите на електронното предписване на лекарства за намаляване на нерегламентираните доставки на лица, различни от пациентите и на които не са предписани продукти от медицински специалист. Максимално ще се използва потенциалът на електронната здравна система с фармацевтичен сектор, интегриран в нея, с оглед реално измерване на резултата. Ще продължи развитието на СЕСПА до система, която позволява проследяване на наличностите и възможност на всички участници в лекарствоснабдителния процес да имат достъп до наличните лекарства“, предвижда документът.

Управляващите също така възнамеряват да разработят мерки за ефективно ограничаване на вертикалната и хоризонтална интеграция на участниците в лекарствоснабдителния процес с цел осигуряване на равен достъп до лекарства на всички търговци на едро и дребно, което е предпоставка за гарантиране на равен достъп до медикаменти и фармацевтични грижи и на пациентите.

Очаква се да се анализира информацията от Националната аптечна карта и да се вземат управленски решения за подобряване на достъпа до лекарства. „Подобреният достъп на гражданите до аптеки, където те ще имат достъп до лекарства и ще им бъдат предоставяни фармацевтични грижи, е предпоставка за подобряване на рационалната лекарствена употреба, имаща за цел намаляване на заболеваемостта и смъртността, свързани с неправилната лекарствена употреба“, посочва се в документа.

Също така ще се търсят възможности за подобряване на механизмите, оказващи влияние на доплащането на медикаменти от пациентите.

Планира се и създаването на условия за поетапно въвеждане на прогенерична лекарствена политика. „Тя е утвърдена в държавите членки на ЕС като средство за стимулиране на пускането на пазара на нови продукти, намаляване на публичните разходи за лекарствена терапия и по-доброто им управление, както и повишаване на отговорността на пациентите към собственото им лечение, съответно – гъвкаво съобразяване с финансовите възможности на отделния пациент. Ще се създадат условия за генерично предписване или заместване на лекарствени продукти според спецификата на различните хипотези“, е записано още в документа.

Цялата Национална здравна стратегия 2030 можете да видите тук.