Лекарства може да липсват и защото се изнасят

Един лекарствен продукт може да липсва на пазара по редица причини. Той може да е разрешен за употреба, да е регистриран в България, но например да се изнася. Това каза пред БНР директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев.

Той припомни, че лекарственият списък в България постоянно се променя. „От една страна се включват нови продукти, а от друга отпадат тези, които вече не са нужни. Това, което се наблюдава през последните три години е, че продуктите, които навлизат, са доста по-малко от тези, които отпадат. Ако трябва да ги разделим на две групи – тези продукти, които се произвеждат от различни производители, там е най-големия брой отпадащи продукти“, каза Денев.

Според него обаче и там проблемът не е толкова голям, защото когато един производител оттегли продукта си, други продукти на други производители, но със същата съставка, остават на пазара.

„Задълбочава се обаче тенденцията на оттегляне на продукти, при които съответната активна субстанция се произвежда само от един производител. Тази година има вече 5-6 такива оттегляния. За тези продукти, които се произвеждат от един-единствен производител и здравната каса ги заплаща, задължително компанията трябва да предостави определена отстъпка на НЗОК. И, да, някои отстъпки не бяха договорени, но се намери начин пациентите да не останат без лечение“, допълни той.

Деян Денев отбеляза, че има ред за внос на лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, който се осъществява от търговци на едро по заявка на болниците с разрешение на държавните органи. „Но това е доста сложна процедура, която при един лекарствен продукт, от който има постоянна нужда за хронично болни пациенти, е много трудно да задоволи потребностите. Най-добрият вариант е лекарството да бъде на пазара по нормалния ред. Вносът на неразрешени за употреба лекарствени продукти е инцидентен“, коментира той.

По думите на Денев основната причина за изчезването на лекарствени продукти от пазара е прилагането на правилото „най-ниска цена“ на ниво производител. „За да се продава един медикамент у нас, производителят не може да регистрира цена, която е по-висока от най-ниската цена в определен брой държави. В някои случаи обаче най-ниската цена е въпрос на изключение – временно предоставена отстъпка в дадена страна за определен период от време, заради това става официална в България. Крайната цена за пациента обаче не е най-ниска, защото лекарствата у нас обаче остават скъпи заради високото ДДС“, категоричен беше той.

„В ЕС само две са държавите, които ползват общата ставка ДДС върху лекарствата и това са Германия и Дания. Ние сме третата държава. Всички останали държави в ЕС ползват диференцирана ставка. Явно правилото е да се ползва диференциална ставка, за да се спестяват пари както на обществените фондове, така и на пациентите“, допълни Деян Денев.

Според експерта, връщането на изтеглените лекарства може да стане чрез преразглеждане на правилото „най-ниска цена“, като се използва не най-ниската цена и търсенето на изключение, а правило, като например средната от трите най-ниски цени. Не трябвало обаче да се допуска това да доведе до увеличаване на цените на лекарствата. „Ако се прилага такова правило, то да се прилага оттук насетне, без да води до увеличаване на цените“, каза Денев.

Директорът на ARPharM уточни, че според статистическите данни няма големи групи пациенти, чието лечение да е застрашено заради изтеглянето на медикаментите от пазара, тъй като за всяко заболяване има други възможности за терапия.