Лечението на влажната макулна дегенерация е тежко за пенсионерите

„Добрата новина е, че за влажната дегенерация на макулата, свързана с възрастта и диабетния макулен едем вече съществува лечение. Проблемът е, че то се заплаща само частично от Здравната каса. 75% е реимбурсацията от НЗОК, 25% от сумата е за сметка на пациента, което е около 360 лв. за една инжекция. При влажна макулна дегенерация свързана с възрастта лечението се започва с по една инжекция в първите три месеца, а при диабетния макулен едем с по една инжекция в първите пет месеца.  Така лечението за един пенсионер се оказва разорително.“ Това каза проф. Ива Петкова, член на експертния съвет по офталмология към МЗ по време на здравен форум днес. Форумът е част от информационната кампания „Зрението е всичко. Прегледай се!“, посветена на влажната дегенерация на макулата, свързана с възрастта и диабетния макулен едем.

В света 2,2 млрд. души страдат от нарушено зрение, но при 1 милиард нарушенията могат да бъдат предотвратени. Влажната дегенерация на макулата, свързана с възрастта (ВДМ) засяга над 30 милиона души по света и е основна причина за слепота при хора над 50-годишна възраст в индустриално развитите страни. „Хората, страдащи от ВДМ, срещат трудности при ежедневни дейности като четене, шофиране, разпознаване на лица. ВДМ има две форми – суха и влажна, като и двете засягат макулата – частта от окото, отговорна за централното зрение. Влажната форма на макулата, е най-тежката форма. При около 10% до 15% от хората със суха ВДМ, състоянието прогресира до влажна ВДМ. Заболяването се характеризира с растеж на абнормни кръвоносни съдове макулата – процес, наречен ангиогенеза. Тези абнормни съдове пропускат течност и кръв, което може да доведе до образуване на подобни на мехурчета джобове под макулата. Тези мехурчета изкривяват образа, така че правите линии изглеждат изкривени“, обясни проф. Петкова.

„Важно е да се знае, че днес вече има няколко ефективни терапии на ВДМ и ДМЕ. Ако бъдат приложени преди образуването на белези, те могат да стабилизират зрението, а в някои случаи и да постигнат обратимост на загубата на зрение“, допълни доц. д-р Марин Атанасов, председател на Българско дружеството по офталмология.

Той подчерта, че диабетния макулен едем (ДME) е заболяване, което застрашава зрението и може да доведе до постоянната му загуба. По думите му ДME е форма на диабетна ретинопатия, като приблизително 11% от пациентите с диабет са засегнати от нея, а разпространението се увеличава с продължителността на диабета. „Важно е да не се чака проявяването на симптоми. Тревожната статистика сочи, че до 50% от пациентите с диабет не изследват очите си или се диагностицират твърде късно“, каза доц. Атанасов.

„За много от заболяванията на ретината няма адекватно лечение, но за тези, за които има е важно да се започнат навреме. За хора като нас можеш да се оставиш да те понесе гнева от слепотата или можеш да развиеш допълнително умения. За младите това е възможно, но за тези, които губят зрението си в по-късна възраст, въпросът с адаптацията стои по друг начин. Двете най-важни нужди на пациента са ранната диагностика и ако няма налично лечение, навременен достъп до рехабилитация.“, каза д-р Петя Стратиева, председател на Сдружение „Ретина- България“.