Ново национално проучване, базирано на реални данни от българската здравна система, разкрива важни факти за тройно негативния рак на гърдата (TNBC), който се свърза с по-неблагоприятни прогнози. Анализът обхваща периода 2019-2021 г. и включва информация от над 90% от онкологичните болници в страната.

Какво показват данните

През изледвания тригодишен период в България всяка година се диагностицират около 11 800 жени с рак на гърдата. Делът на тройно негативния подтип у нас може да варира, но според проучването не надхвърля 5-7% от всички случаи на рак на гърдата, което е значително по-малко от средното за света (12–15%).

Средната възраст при поставяне на диагнозата е 57 години, като най-често заболяването се появява между 60 и 70 години, което отчита тенденция за относително късна възраст в момента на диагностициране.

Как се лекуват пациентите в България

Проучването показва, че при ранни стадии на заболяването лекарите най-често прилагат следоперативна терапия, а при по-напреднали случаи – лечение преди операция.

Предпочитаните схеми включват комбинации от химиотерапевтични лекарства, които са част от международните стандарти на лечение.

Средната продължителност на лечението е около три и половина месеца, както при терапия преди операция, така и след нея.

Основни изводи и препоръки

Резултатите показват, че лечението на тройно негативния рак на гърдата в България като цяло следва международните стандарти, но същевременно подчертават нуждата от по-добро проследяване и актуализиране на данните за пациентите.

Авторите препоръчват създаването на Национален раков регистър, който да осигури навременно събиране и анализ на информация за диагностика, лечение и проследяване. Такава система би позволила по-точно планиране на ресурсите и по-добри здравни решения на национално ниво.

Изследването подчертава, че реалните клинични данни са изключително ценни за по-добро разбиране на заболяването и за въвеждането на по-прецизни и ефективни терапии в бъдеще.

Пълният текст на изследването е достъпен тук.