Липсата на електронен подпис за всеки е големият проблем на е-здравеопазването

Ваксините срещу COVID ще са най-атрактивни за фалшифициране през 2021 г., предупреди Илияна Паунова

Проблемът пред електронното здравеопазване у нас е липсата на сериозен идентификатор за електронна среда, когато няма електронен подпис, а не всеки има такъв. Около това становище се обединиха участниците в уебинара “Е-решения за по-добро здраве” от поредицата “Капитал Здраве”, който се проведе снощи. Според експертите това ограничава броя на ползвателите на електронни услуги и не позволява премахването на хартиената документация.

Според главния секретар на БФС маг. фарм. Димитър Маринов, макар, че електронната рецепта вече е факт, реално малко хора са я виждали, а първите рецепти са изпълнявани доста тромаво и бавно с помощта на телефонни консултации с IT специалисти. „Това е разбираемо в началото. Проблем без решение засега обаче е , че не е предвидено никакво финансиране за аптеките и лекарските практики, които са конкрагенти на софтуерните компании, които пък ще трябва да бъдат обезвъзмездени за усилията си за интегрирането на конкретните софтуери към общия. Тъй като не е предвидено финансиране от държавата за това, се повишава таксата за софтуерно обслужване, което пък ще рефлектира в крайните цени на лекарствата и услугите“, каза Маринов. Той беше категоричен, че проблемите, които са съществували пред  аптеките с хартиените рецепти сега са продължили и в електронната среда.  

„Има проблем с напасването на номенклатурата на всяка аптека, електронната рецепта и номенклатурата на Националния съвет по цени и реимбурсиране“, каза Маринов.

Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦР) проф. Николай Данчев пък подчерта, че внедрената в Съвета система е многократно награждавана и работи безпроблемно. Тя включва електронни публични регистри със свободен достъп до данните за цените на лекарствените продукти, заплащани с публични и частни средства, електронни административни услуги, работни процеси и дейности, уеб портал и мобилно приложение.

„Всички, които имат електронен подпис, могат да подават заявления за електронни услуги. Съветът е разработил приложение за обмен на данни в публичните регистри, т.нар.  правителствен портал за отворени данни. Това, което е нужно да се подобри в пъти е съвместимостта на болничните софтуери с този на НСЦР, защо срещаме големи трудности при проследяване ефекта на лекарствата“, каза още проф. Данчев.

В презентацията си „Верификацията на лекарствата – дигитална защита от фалшифицирани лекарства и ваксини в условията на пандемията от COVID-19“ изпълнителният директор на БОВЛ Илиана Паунова пък заяви, че голямата опасност, която предстои ще е опитът да се фалшифицират ваксините срещу коронавируса.

„По данни на Европол през 2020 г. са били заловени нелегално разпространявани 33 млн. медицински изделия - маски и тестове срещу COVID, 8 тона субстанции и суровини за лекарства и 70 тона дезинфектанти. Всичко това е свързано с атрактивния пазар на лекарства и медицински изделия срещу коронавируса и е особено голям риска тази активност да се насочи към ваксините. Преценихме, че в България няма нужда да се нагнетява напрежението по отношение на лекарствата и ваксините като разпространяваме това предупреждение на Интерпол, но особено важно е експертната аудитория да е запозната с този повишен риск. Потенциалните сигнали за ваксините от системата, ще бъдат приоритизирани“, каза тя.