Липсва обратна връзка в националната информационна система по трансфузионна хематология

За да съберем, съхраним и обработим информация за всеки отделен кръводарител в България през 2011 г. в МЗ беше решено да започне разработване на национална информационна система по трансфузионна хематология, тя беше внедрена 2015 г. За всеки кръводарител се знае кога е дарил кръв, дали има инфекция или антитела. Това заяви д-р Николай Андреев, началник отделение по Трансфузионна хематология в УМБАЛ „Св. Анна“ по време на Националната конференция по е-здравеопазване, организирана от ICT Media.

По думите му в информационната система се възвеждат какви кръвни съставки са произведени от дарената кръв. Базата данни е достъпна от всичките 4 центрове и 23 отделение към областните болници и те разполагат с информация в реално време.

„Това, което обаче не съществува, е обратна връзка в националната информационна система. Затова предлагаме всяко лечебно заведение изпраща информация за наличните пациенти и каква кръв и кръвни продукти са им прелети. Предлагаме да се добави информация за получените кръвни съставки от центъра в даденото лечебно заведение, а центърът да изпраща информация какви кръвни съставки са изпратени в това лечебни заведение“, каза д-р Андреев.

Той подчерта, че целта е да не се навреди нито на даряващия, нито на получаващия кръв. „Трябва да може да се провери, ако има реакция при кръвопреливането, кой е бил дарителя. Съответно е нужно да се разширят възможностите на националната информационна система за контрол и проследяване на кръвните съставки. От източника, през мястото на даряване, преработка и съхранение, до пациента“, каза още д-р Андреев.

Той подчерта, че благодарение на данните за дарителите и за пациентите с прелята кръв, ще има контрол върху ресурсите в системата, както  и развитие на аналитични разработки.