Липсват дневни центрове за хората с нервно-дегенеративни заболявания

Близо 200 000 българи с подобни проблеми

Между 150 000 и 200 000 българи са обхванати от нервно-дегенеративни заболявания, сред които деменция, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, фронтотемпорална деменция, по-известна като болестта на Пик. Данните изнесе пред Zdrave.net чл. кор. проф. Лъчезар Трайков, завеждащ Отделението по диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции към УМБАЛ „Александровска“. Въпреки големия брой на засегнатите от подобен тип проблеми българи, грижите за тях имат нужда от усъвършенстване.

Какви мерки са нужни за хората с подобни проблеми както у нас, така и в останалите европейски страни, обсъдиха на форум в лечебното заведение наши и чужди специалисти. Днес в клиниката по нервни болести на лечебното заведение се състоя работна среща на Групата на eвропейските експерти по деменции с основна тема „Подобряване на грижите за хора с деменции, пребиваващи в институции“. В нея участват експерти от Норвегия, България, Холандия, Румъния и Гърция. Срещата е по инициатива на Българското дружество по деменции, чийто председател е проф. Трайков.

„Дегеративните заболявания имат изключително лоша черта, а именно, че етиологията им в световен мащаб е неясна“, изтъкна проф. Трайков. Ето защо европейската инициатива си поставя за цел хармонизирането на ранната диагностика на този тип проблеми във всички европейски страни. „В това отношение с гордост можем да кажем, че България съвсем не е на последно място“, посочи специалистът. 

По думите му съществен момент от терапията на засегнатите от подобен тип проблеми са грижите след поставянето на диагнозата. Именно тук се включва и помощта за семействата и близките на пациентите. „Тук нашата система е длъжник“, посочи той. В тази връзка проф. Трайков изтъкна, че у нас липсват дневни центрове в подкрепа на диагностицираните с нервно-дегенаративни заболявания и обясни, че тенденцията в Европа е постепенно да се закриват институциите, в които пациенти с такива проблеми се настаняват дългосрочно.

Въпреки сравнително ниските цени на медикаментите, нужни за терапията на болните, българската здравна каса реимбурсира едва 50% от тях, докато в повечето европейски държави покриването им от фондовете е пълно, съобщи още проф. Трайков. Този факт обаче се оказва проблем за хората с подобни диагнози, повече от които са пенсионери с ниски доходи. България е и една от малкото държави, които нямат приета национална стратегия за работа с деменция, заяви още той и припомни, че още преди години е създаден проект за нея, но тя все очаква да бъде окончателно приета. Проф. Трайков допълни и че тези проблеми, особено деменциите, вече са едно от водещите социално значими заболявания в европейки мащаб. 

„Следдиагностичните грижи за пациентите с деменции са особено важни“, заяви от своя страна и доц. д-р Маргарита Райчева от клиниката по неврология към „Александровска“ болница. „Пациентите живеят с деменция години наред, със заболяването на практика живеят и техните близки и заедно преминават през много етапи, както и проблеми от различно естество – медицински, социални, психологически и правни.

Затова са нужни и съвместни действия в различни насоки“, коментира тя. Доц. Райчева допълни, че след две години групата от експерти от различни страни се очаква да излезе с общ план за препоръки относно грижите за пациенти с подобни проблеми, който обаче ще е съобразен с местните условия в отделните държави. „Това е обща болест, която се вижда в един застаряващ континент, какъвто е Европа, а за съжаление България е на едно от водещите места по този показател“, посочи тя. „Тук остават предимно по-възрастните хора и грижите за тях стават все по-тежки. Ние се сблъскваме с това като водещ център за диагностика на тези проблеми. Все повече хора търсят помощ от нас, защото след като в последните години се даде гласност на подобни състояния, хората започнаха да им обръщат повече внимание и да не ги приемат за нормален процес на стареене“, обясни специалистът.