Липсващи у нас важни лекарства се изнасят за ЕС, САЩ и Ирак

Предназначени за българския пазар лекарства за бременни, деца и хора с хронични заболявания, продължават да се изнасят в чужбина, въпреки че в аптеките у нас системно липсват и нуждаещите се отчаяно се опитват да се снабдят с тях, съобщи Mediapool. Според експерти в бранша това показва, че действащият механизъм за забрана износа на дефицитни лекарства не работи ефективно, общественият интерес не е защитен и са необходими още действия, за да се гарантира достъпът на българските пациенти до терапия.

Лекарства срещу астма и ХОББ, епилепсия, продукти за диабетици и онкоболни, антикоагуланти, имуносупресори и мускулни релаксанти са едни от най-проблемните, за които са подавани сигнали в ИАЛ през изминалата година и самите аптеки изпитват трудности с намирането и зареждането им.

От началото на годината до момента в ИАЛ са подадени данни от 27 търговци на едро за извършен износ на 387 лекарствени продукта. Декларираният износ е за следните държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция.

Само един търговец е бил хванат в директно нарушение на закона да изнася лекарство, което в момента е фигурирало в забранителния списък. Нарушителят е санкциониран, казаха от ИАЛ, но без да посочват кои са търговецът и медикаментът, обект на износ.

От данните на ИАЛ става ясно, че едни и същи лекарства се изнасят и за тях има постъпили сигнали, че липсват на българския пазар. Също така много от тях в определени периоди са попадали в забранителния за износ списък. Това свидетелства, че дефицитни за българския пазар продукти, които трудно се намират или изобщо липсват в аптечната мрежа, се изнасят при първа възможност законно.

"Извън случаите на лекарствени продукти с постоянно или временно преустановени продажби, резултатите показват, че са налице регулярни доставки от страна на притежателите на разрешение за употреба, респективно има налични количества в складовете на търговци на едро", посочват от агенцията.

Преди няколко дни пред bTV служебният здравен министър Асен Меджидиев коментира принципно въпросът с недостига на медикаменти и заяви, че населението ни трябва да бъде максимално подсигурено и чак след това да мислим за реекспорт. Неговият екип прави анализ на списъка и неговото редуциране.

Според Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, всичко това показва колко е неефективна системата СЕСПА, тъй като има начин тя да бъде заобиколена. "Търговците на едро задържат определени лекарства в складовете, които се водят, че са налични на българския пазар и когато падне забраната за износ, ги изнасят. Това че ги има в складовете, не означава, че ги има в аптеките", обясни Костов пред Mediapool и допълни, че най-вероятно нарочно сегашният ред допуска това да се случва.

"Истинските количества са тези в аптеките, защото хората имат достъп до тях, а не в складовете на едро", казва той.

Българският фармацевтичен съюз също сигнализира от месеци за практиката складовете да задържат лекарства, които после се изнасят. Главният секретар на съюза Димитър Маринов припомня, че по времето на министър Асена Сербезова са направени плахи стъпки за пресичане на тази порочна практика, но сега са необходими последващи действия.

За да са видими за аптеките неоснователните откази на дистрибутори да ги зареждат, разработчикът на МЗ "Информационно обслужване" трябваше да създаде допълнителна функционалност в системата СЕСПА. По думите на Маринов това все още не се е случило и реално и плахите опити за промяна буксуват.

Боряна Маринкова от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), която обединява фирми, занимаващи се с износ, коментира пред Mediapool, че не износът е основният проблем за липсите на продукти на пазара. Според износителите по-сериозни дефицити формират смущенията при вноса и контрабандата. А липсата на някои лекарства в отделни аптеки е плод на спецификите в търговските взаимоотношения между дистрибутори и аптеки. Например отказите на дистрибутори да зареждат аптеки може да са заради неуредени финансови взаимоотношения.

Относно твърденията на аптеки, че се задържат лекарства по складовете, които след това се изнасят, тя коментира, че част от аптеките предпочитат да си държат лекарства по складовете и да ги взимат след заявки от пациенти, особено за по-скъпите продукти.