Личните лекари с остро писмо срещу предложенията на Валери Симеонов за генериците

„Прогенерична политика“ не означава да се вмени право на фармацевта да заменя по свое усмотрение предписания от лекаря оригинален продукт с генеричен такъв, или един генеричен продукт с друг генеричен продукт. „Прогенерична политика“ означава създаване на условия, които да увеличат употребата на генерични продукти, която и сега не е малка. Всеки, който подмени решението на лекаря как и с какво да се лекува неговият пациент (независимо дали някакъв нормативен документ му го позволява или не), автоматично поема отговорността за всяка промяна в състоянието на този пациент и ангажимента да го коригира.

Това се казва в отворено писмо на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), подписано от зам.-председателя на сдружението д-р Христо Димитров. Писмото е по повод участие на председателя на НФСБ Валери Симеонов в Нова телевизия и е изпратено до парламентарната комисия по здравеопазване, до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, председателя на БЛС д-р Иван Маджаров и зам.-председателя на Лекарския съюз д-р Николай Брънзалов.

В предаването Симеонов заяви, че генерикът е „лекарство, за което е изтекъл лицензионният период и това го прави евтино, при положение, че е изключително ефективно“. „Пример е аспиринът, който всички си спомнят. С други думи, генерикът е евтино лекарство с доказана ефективност”, каза той. Валери Сименов допълни още, че НФСБ още при съставянето на коалиционното правителство е настоявало да се въведе в програмата текст, който да даде възможност на българските граждани, по тяхно желание, да могат да изберат едно по-евтино генерично лекарство, когато отидат в аптеките, като това правило било въведено във всички развити държави като Англия, Германия и в Дания, например.

Ето пълния текст на писмото на НСОПЛБ:

„В интервюто си за предаването „Здравей, България!“ по Нова ТВ от 31.03.2020 г.  депутатът Валери Симеонов изказва твърдения, от които е видна  от една страна липсата на медицинска подготовка, което е разбираемо,  и от друга липсата на достоверна информация от страна на неговите сътрудници, което е недопустимо при статута му на народен представител.

В цитираната от г-н Симеонов Великобритания, пациентът заплаща фиксирана такса „рецепта“ независимо дали медикаментите струват 1,00 или 1000,00 паунда. В повечето от посочените от него държави медикаментите са безплатни за пациентите и кой лекарствен продукт ще се отпуска е решение на съответната финансираща институция, а не на пациента или фармацевта. Също така механичното сравняване на принципи на отпускане на медикаменти за домашно лечение е невъзможно при изключителните различия на системите на финансиране и организация на здравеопазването в България и другите цитирани страни. В никоя държава обаче не е предвидено пациентът самостоятелно да избира медикамент, който се отпуска само след назначение от лекар. Това е възможно само за медикаменти, за които не се изисква предписание от лекар, т.нар. ОТС продукти. Няма да коментираме и вероятно неволното споменаване в ефир на търговска марка на медикамент, което е нарушение, тъй като по същество е форма на реклама.

По отношение внушенията за финансова зависимост на лекарите от фармацевтичните компании бихме предоставили на самите компании възможността да запознаят г-н Симеонов   с етичните си правила, действащи на територията на Европейския съюз от дълги години. За нас е обидно да ги коментираме.

Ползваме случая да уточним, че „прогенерична политика“ не означава да се вмени право на фармацевта да заменя по свое усмотрение предписания от лекаря оригинален продукт с генеричен такъв, или един генеричен продукт с друг генеричен продукт. Прогенерична политика означава създаване на условия, които да увеличат употребата на генерични продукти, която и сега не е малка. Друго, което ясно искаме да подчертаем е, ча всеки, който подмени решението на лекаря как и с какво да се лекува неговият пациент (независимо дали някакъв нормативен документ му го позволява или не), автоматично поема отговорността за всяка промяна в състоянието на този пациент и ангажимента да го коригира.

В заключение, загрижеността за пациентите би трябвало да се изразява и в равнопоставеност и право на неограничен избор, например във всяка аптека задължително да има във всеки един момент целия наличен набор от регистрирани у нас медикаменти с едно и също активно вещество (генерици) за рецептите с намаление или безплатни, както и за т.нар. „бели“ рецепти за останалите случаи. Ако това задължение не бъде вменено, възникват подозрения, че тази загриженост наивно маскира тежки корпоративни влияния на производители и търговци на едро със значителна хоризонтална и вертикална интеграция на аптечния пазар у нас.