МБАЛ – Кубрат запазва управителката си за още три години
Д-р Леман Балканджиева остава управител на МБАЛ – Кубрат. Това става, след като на заседанието си вчера местният парламент утвърди класирането, предложено от Комисията по провеждане на конкурса за избор на управител на лечебното заведение.
Д-р Леман Балканджиева, която е специалист по вътрешни болести, бе избрана за ръководител на лечебното заведение със срок от три години, като Общинският съвет гласува също така д-р Балканджиева да участва в медицинските дейности на дружеството и да получава възнаграждение в размер на 360 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата на лечебното заведение, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата за страната. От присъстващите 19 общински съветници „за“ гласуваха 13 съветници, 5 гласуваха „против“, а един от съветниците не участва в гласуването, информират от общината.
След приемането на точката д-р Леман Балканджиева благодари на всички за доверието, като преди това, в отговор на запитване от общинския съветник Елица Митева, увери, че на следващата сесия може да даде по-конкретна информация за лечебното заведение, както и да представи визия за неговото управление.
Съветниците взеха и решение за определяне на представител на Община Кубрат в извънредното общо събрание на акционерите на МБАЛ „Св. Иван Рилски” – Разград, което ще се проведе на 13 януари 2026 г. За представител на Община Кубрат, която е акционер, е определен кметът на общината Алкин Неби. В негово отсъствие представител ще бъде заместник-кметът Мирослав Йорданов.
Още от Новини
Коментари по темата
Защо не се споменава ,че управителката на тази малка и западаща болница ще получава заплата доближаваща 19 000 лева,което е пълен абсурд и гавра с останалия медицински персонал.
Битката при Нарва е сражение между руските и шведските войски на 30 ноември 1700 г. в хода на Великата северна война. Шведската армия, предвождана крал Карл XII, разгромява четирикратно превъзхождащите я руски сили на цар Петър Велики. Какво се случва. Петър I решава да атакува внезапно шведските владения в Прибалтика. На 4 октомври 1700 г. войските му, начело с генералите Головин и Огилви, придружавани от доста чуждестранни военни специалисти, обсаждат град Нарва. Шведският крал Карл XII, тогава 18-годишен, реагира светкавично и прехвърля силите си в Пернау и след тежък поход през блатисти територии на Естония се появява пред града на 13 ноември. Съветът на всичките му генерали е да не започва сражение с русите, тъй като позициите им са силни, а и съотношението на силите е 8500 шведи срещу около 40 хил. руси. Карл XII обаче взима смело решение, атакува и овладява основния подстъп към руския лагер в теснината Пихайоги. Последва нова атака. Очакванията на Петър I, който не командва лично своите войски, са, че младите и необучени шведски войници няма да могат да се справят с руските ветерани. Той нарежда на Головин да изтръгне победата с всички средства. Шведската атака в условията на ужасна снежна буря обаче е неотразима. В разрез с всички военни правила генерал Реншелд и кралят атакуват руския център и въпреки артилерийския огън след тричасова ръкопашна схватка обръщат русите в бягство. Част от руските полкове се опитват да отстъпят през река Нарва, но капитулират, а отстъплението на останалите по суша е максимално затруднено от шведската кавалерия. Само специалните гвардейски части продължават съпротивата, но и те слагат оръжие до края на деня. Русите губят над 6000 убити за ден срещу 667 шведи. Тази победа за пръв път създава ореол на Карл XII на непобедим военачалник. Русите отстъпват ужасени а Петър Първи претърпява провал, от който дълго време не може да се окопити.