МЗ отлага въвеждането на автентификатора в извънболничния сектор

Министерството на здравеопазването отлага въвеждането на пръстовия автентификатор в извънболничния сектор, съобщиха от пресцентъра на здравното ведомство.

Това ще стане чрез нормативно стартиране на процедура по отказ за въвеждане на „пръстовия автентификатор“ в извънболничната помощ през 2017 г. и отлагането му за 2019 г., е разяснил здравният министър и вицепремиер д-р Илко Семерджиев. „От становищата на заинтересованите от процеса органи и организации, а именно БЛС, БЗС, пациентски организации и организации на лечебни заведения, както и от становището на компетентната институция – НЗОК, става категорично ясно, че не е налице обективна възможност за въвеждането на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ на този етап“, е посочил д-р Семерджиев. Той е допълнил, че според НЗОК съществува сериозен риск от преждевременното въвеждане на автентификатора, тъй като прилагането му и в извънболничната помощ може да причини срив в сървърната част на регистрационната система на касата, която понастоящем обслужва болничната помощ.

„Сривът би причинил възникването на редица комуникационни проблеми, които биха били в ущърб основно на пациентите, тъй като ще затруднят достъпа им до медицинска помощ“, е коментирал и заместник-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов, като е допълнил, че по силата на Закона за здравето всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, която да отговаря на принципите на своевременност, достатъчност и качество. Според Гайдов остава открит въпросът защо предходното ръководство на МЗ не е взело мерки за въвеждане на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ в срок и защо е допуснало въвеждането му в болничната помощ със закъснение.

НЗОК декларира пълна невъзможност за поемане на допълнително натоварване с подобен мащаб, както и липса на средства, техника и налични помещения за инсталирането й. Към настоящия момент изчислителната мощност на сървъра, осигуряващ работоспособността на регистрационната система, не е в състояние да поеме допълнителни натоварвания над тези, произтичащи от болничната помощ. При над 43 411 000 посещения при първичната и специализираната извънболнична помощ, денталната помощ и медико-диагностичната помощ за 2016 г., в сравнение с хоспитализациите през същата година, ще се достигне до 2116% увеличаване на „пръстовите автентификации“.

 По изчисления на фонда при внедряване на регистрационната система в извънболничния сектор, включително аптеките, ще трябва да бъдат закупени още поне 25-30 000 пръстови скенера и четци за машинночитаеми лични документи на обща стойност над 25 млн. лв. Ще бъдат нужни и средства за поддръжка на софтуер, интернет връзка и други. До момента софтуерът за обезпечаване на системата с пръстова автентификация е струвал на болничния сектор над 4 милиона лева и на НЗОК - 477 000 лева, посочват още от МЗ.

От там изтъкват, че през ноември 2016 г. – месецът, в който беше въведен автентификаторът, касовият отчет на НЗОК показва нарастване на разходите в размер над 10.1 млн. лв. в сравнение с предишния месец, а през декември разходите са нараснали с над 11.5 млн. лв. в сравнение с месец октомври, въпреки наложеното от Надзорния съвет на НЗОК намаление на бюджетните „лимити“ в болничната помощ.

До момента няма данни за редукция на броя на хоспитализациите в болничната помощ – за 2016 г, твърдят още от МЗ.

От там дават подробни данни за бюджета на НЗОК. Касовият отчет на бюджета на НЗОК за 2016 г. показва преразход на средствата, определени за болнична помощ в ЗБНЗОК 2016 в размер над 270 млн. лв. общо за годината. В допълнение на това за 2017 година са прехвърлени 52 млн. лв. неразплатени средства от 2016 г., както и още 19,7 млн. лв. надлимитни плащания, неиздължени през 2016 г. - при предвидени по закон 1,343 млрд. лв. за болнична помощ, през 2016 г. са разходвани 1,613 млрд. лв., което представлява над 270 млн. лв. преразход, поясняват от здравното ведомство.

В същото време, изтъкват от там, предвидените средства за болнична помощ в ЗБНЗОК са едва 1,457 млрд. лв., което е свидетелство не само за сериозен преразход, но и за заложен дефицит в бюджета за 2017 г., както и за липса на капацитет за добро управление, включително неспособност за адекватно прогнозиране на бюджетни линии, финансови потоци и очаквани резултати. В същото време, въпреки завишеното финансиране в болничния сектор, дълговете на болниците са нараснали, като към 31.12.2016 г. държавните болници са с 417.4 млн. лв. задължения, 150 млн. от които са просрочени, а общинските болници са генерирали дълг от над 91.6 млн. лв. от които 42.2 са просрочени;

От МЗ предоставят и медицински и информационни аспекти при въвеждане на „пръстова автентификация“ в извънболничния сектор, като завяват, че пръстовата автентификация не дава никаква информация на ползвателя на медицинска помощ, което само по себе си изключва възможността за текущ контрол от пациента и последващ информиран контрол от страна на НЗОК. Нещо повече – такава практика не позволява трансграничния обмен на медицинска информация сред страните-членки на ЕС и затруднява ползването на спешна и неотложна помощ за българи в чужбина и за чужденци в България (нарушени са и директиви на ЕС, регламентиращи тези процеси).

Времето, необходимо само за снемане на „пръстова автентификация“ в извънболничния сектор, би намалило достъпа до медицинска помощ на населението с около 20%, допълват още от МЗ.

От пресцентъра на МЗ припомнят, че на 16 март предстои заседание на петчленния състав на ВАС по въпроса. Тъй като предходният министър е предвидил въвеждане на системата  едновременно за болничния и извънболничния сектор, но е въведена само в болничния, настоящото ръководство на МЗ смята за необходимо да не се намесва в работата на независимата съдебна система и да изчака решението на съда, изтъкват още от здравното ведомство.