burevestnik.bg - Мобилна версия


Майор д-р Цветелина Тотомирова: Грижата за хората ме привлече към медицината

Най-голямото предизвикателство пред нас е да научиш пациента да се справя със заболяването

Майор д-р Цветелина Тотомирова: Грижата за хората ме привлече към медицината

Майор д-р Цветелина Тотомирова е асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА. Тя започва работа там веднага след завършването на Медицински университет - София. Има две специалности – „Вътрешни болести” и „Eндокринологияи болести на обмяната”, както и безброй благодарни пациенти. Както казва младият специалист, най-трудно в нейната работа е да научиш пациента да живее живота си нормално, а не подчинен на някое от сериозните и хронични заболявания, които се лекуват в Клиниката по ендокринология. Разговаряме с майор д-р Тотомирова за другите предизвикателства в работата й, за новите средства и терапии в лечението на диабета и за тенденциите в заболеваемостта на щитовидната жлеза.   

Д-р Тотомирова, как се насочихте към медицината?

Стана случайно, защото нямам медици в семейството. Покрай приятелка, която също кандидатстваше медицина, заедно се подготвяхме и кандидатствахме. Наистина, това беше един осъзнат избор на доста късен етап, в последните години на гимназията. В крайна сметка, явно е било съдба.

Професията е изключително благородна, колкото и банално да звучи това. Наистина, грижата и контактът с хората ме привлякоха към нея. Това да си наясно какво се случва, да можеш да помогнеш на себе си и на другите в даден момент, ме кара да се чувствам можеща. Може би това е мотивът, който във времето ме изведе не само да започна да уча медицина, но и да мина всички тези години на учене, защото е трудно следването. Както и впоследствие да се посветиш на професията, защото не всички, които завършват, избират да работят в болница.

Как се насочихте към специалността ендокринология?

Завърших Медицински университет - София през 2002 г. с отличие, което ми даде възможност да избера къде да специализирам. Това беше голям плюс, защото, когато завършиш, има едно лутане къде и какво да специализираш.

Аз първо започнах да специализирам „Вътрешни болести”, тук, във ВМА. Бях решила, че искам да специализирам точно вътрешни болести. След това изкарах и тясната специализация „Ендокринология”, тя винаги е била една от логичните и приятни дисциплини във вътрешните болести.

Събира се много учене наистина, 2 специалности имам. Но и със специализацията никога не свършва ученето. Продължаваш, напредва медицината, понякога пациентите много четат и се интересуват, и ние не можем да изоставаме спрямо тях. Много е лошо, ако в даден момент пациентът знае повече от теб. Те разчитат на нас за лечение и съвет, не може да се изостава спрямо развитието на медицината.

При нас наистина има много бързо развитие на дисциплината и трябва да се прави надграждане. Слава Богу, че често пъти получаваме подкрепа от лечебното заведение, където работя. Дава се възможност за допълнителни курсове, което носи много плюсове за нашата специалност.

Кое е най-голямото професионално предизвикателство във вашата специалност?

Най-голямото предизвикателство е, че работим с хронично болни пациенти. Не може да излекуваш пациента и да го изпратиш вкъщи, защото диабетът или тиреоидните заболявания са за цял живот. Всъщност, най-голямото предизвикателство пред нас е точно това – да научиш пациента да се справя със заболяването.

От друга страна, да го приеме и то така, че да не се чувства болен цял живот. Напротив – да продължи да живее така, както би било, без това заболяване. Особено при млади хора със захарен диабет е по-трудно, защото всички хубави неща, които ще им се случат в живота, ще трябва да се реализират заедно със заболяването. Удовлетворението е това да видиш, че всъщност се получава, че тези пациенти продължават своя живот пълноценно.

Предполагам, че успявате да го постигнете и благодарение на новите средства за лечение на диабета?

Между другото, когато започнах да работя, наистина имахме много ограничен брой средства за лечение на захарен диабет. Сега има много разработки, иновативни средства. Наистина, днес разполагаме с нови средства за контрол на състоянието, което дава възможност да се избегнат всички онези усложнения, които навремето сме асоциирали със захарния диабет. Опитваме се да променим съзнанието на хората и да докажем, че е възможно да не се стига до тежки усложнения. И наистина, мисля, че успяваме.

Инсулиновите помпи са едни от тези средства. Дълго време се правеха опити да бъде усъвършенствана технологията. Мисля, че сме на етап, в който сме много близо до това. На пациентите с диабет тип 1 тези помпи позволяват да бъдат изключително адаптивни към условията на живот, дори една идея независими от заболяването. Помпата върви заедно с новите инсулини, с другите възможности за контрол и проследяване, защото мониториращите устройства са неразривна част от работата й. Тези устройства всъщност проследяват непрекъснато нивата на кръвната захар. Напредъкът в технологиите е изключителен, което подобрява качеството на живот на пациентите.

Доколко са достъпни вече инсулиновите помпи за българските пациенти?

В България от няколко години се реимбурсират от НЗОК консумативите, необходими за работата на инсулиновите помпи. Те пък се осигуряват от самите фирми. Реално, стана възможно голям процент от пациентите да се възползват от този тип терапия. Имаше време, когато пациентите си купуваха и консумативите, и помпите, което значи, че трябваше да отделят няколко хиляди лева, като начална инвестиция и още стотици левове всеки месец. Така че, в това отношение имаме изключителен напредък.

Встрани от помпите, мога да кажа, че имаме таблетки, които са на световно ниво. Малко са медикаментите за лечение на диабет, които ги няма у нас или предстои да бъдат регистрирани. В крайна сметка, целта на лечението ни е да подобрим качеството на живот на пациента и да го превантираме от всички усложнения, които биха могли да настъпят.

Пациентите обаче, трябва да бъдат обучени как да живеят с това състояние. Не е само да си пият лекарствата. Това, което е трудно да бъде изпълнено, е да се придържат към здравословен начин на живот. Лесно е да се каже, но е трудно да се изпълни. Обаче, от друга страна, изпълнението му води до реални резултати.

Освен диабетът, кои други заболявания са много масови в последните години?

Всъщност, това, което наистина вече е епидемия, е наднорменото тегло. Превенцията трябва да започне на по-ранен етап. Защото понякога се стига до сериозно затлъстяване след един период на натрупване на наднормено тегло, който е изпуснат и не са били взети мерки.

Честотата на захарния диабет и на наднорменото тегло е заради начина ни живот. Стресът е нещо, което едва ли бихме могли да избегнем, но най-малкото можем да го балансираме – да съчетаваме моменти на стрес с разтоварване. Другото – диетичният и двигателният режим. Това са неща, които всички знаем как трябва да бъдат, но трудно ги постигаме в ежедневието. Когато си го поставим за цел, мисля, че можем да намерим идеалния баланс между тях. Доказано е, че дори кратки разходки вечер, в рамките на 20-30 минути, имат много позитивно въздействие върху метаболизма и водят до реални резултати.

Доколко е силна връзката между трупането на килограми и високите стойности на гликирания хемоглобин?

Гликираният хемоглобин се качва, когато вече има по-високи стойности на кръвна захар. Той е критерий за диагностика на диабета. Ние трябва да открием състоянието още в преддиабетен стадий. По-скоро причините за повишаване на теглото може да се крият в неадекватното действие на инсулина, който се произвежда от панкреаса. Когато започваме да трупаме килограми, инсулинът се секретира, но не успява да контролира добре кръвната захар. Тя не отива до високи стойности, но се поддържа около горната граница. Така инсулинът започва да се секретира още по-силно, за да компенсира, но – явно поради някакъв генетичен механизъм или пък свързан със затлъстяването, този инсулин, въпреки че вече е с по-високи нива, не успява да понижи захарта. Получава се порочен кръг – започва едно свръхсекретиране, което изтощава панкреаса. Така инсулинът не само, че не си върши основната работа да държи кръвната захар в норма, но той има и други действия – излишната храна я натрупва като мазнина. Влошава се действието му – т.е. имаме още един порочен кръг.

Как да разберем дали имаме такова хронично повишаване на кръвната захар?

Еднократното изследване на кръвна захар и изследването на гликиран хемоглобин няма да ни даде тази информация. За свръхранно откриване на нарушения или търсене на проблемни пациенти, които са предразположени към диабет, има въпросници. Правят се също така изследване на инсулиновата секреция, както и при натоварване с глюкоза.

Каква е тенденцията в заболеваемостта от тиреоидни болести?

Тиреоидните заболявания също увеличават честотата си напоследък, най-вече възлите и автоимунните болести на щитовидната жлеза. Но конкретните причини са само предполагаеми – във връзка с радиацията, с йодна профилактика и натоварване с йод. Това са неща, които са от миналото, но ние вече берем плодовете от тях.

Важно за тези заболявания е пациентите да бъдат оценявани функционално по отношение на функциите на тиреоидната жлеза и редовно да бъдат проследявани. Ехографското изследване е достъпно и безвредно, а дава много добра информация какво се случва структурно в нашата щитовидна жлеза. Увеличава се и честотата на тиреоидния карцином. За съжаление, се подмладяват всички заболявания в ендокринологията.

Вие как си почивате, имате ли хоби?

С тази професия не остава много време за хоби. Аз се опитвам във всеки момент, когато имам свободно време, да си почивам, да отмарям, като сменя обстановката. Пътуванията са може би най-лесният начин да избягаш от ежедневието. Смяната на мястото сякаш наистина сменя мирогледа ти. Дори 1-2 дни почивка са достатъчни, за да презаредиш и да продължиш напред. Аз лично, си почивам като пътувам.


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   b*3a

User Avatar с дълъг стаж във вма 01.07.2023 13:24:14

ВМА е котило на генералски деца, а сега се оформя второто поколение - дечицата на децата наследяват апетитните длъжности. Както казваше един кадровик, "няколко фамилии управляват тая военна болница".

User Avatar Христина Славинска 21.04.2021 22:11:21

Много съм впечатлена от професионализма,огромната еродиция и желанието да си истински лекар в помощ на пациента.За мен е чест и привилегия,че познавам Доц.Тотомирова.

User Avatar НЕЙКОВА 16.01.2020 14:19:56

Доктор Тотомирова е изключително трудолюбив ,всеотдаен и компетентен лекар.Не разбирам защо има толкова злобни хора!Завършила е медицина със златен Хипократ.Не е престанала да учи и да се осъвършенства.Не е лекар ,който отбива номера.Дано има още такива млади лекари като нея.Успех!България има нужда от такива лекари!

User Avatar Епохално 02.09.2019 12:06:11

Ето как в 21. век се защитава дисертация с кръвно-захарен профил и гликиран хемоглобин!!! Висше училище/Научна организация: Военномедицинска академия Научен институт: Военномедицинска академия - София Научна степен: ОНС "доктор" Професионално направление: 7.1. Медицина Диплома No/дата: 98 / 20.07.2015 Тема на дисертационния труд: Сравнителен анализ на методите за определяне на метаболитен контрол при пациенти със захарен диабет тип 1 и тип 2 Скрий повече информация Място на съхранение: Научно-техническа и педагогическа библиотека Анотация: Съвременните познания относно характера на заболяването захарен диабет определя схващането, че постигане на оптимален контрол на кръвните захари и гликиран хемоглобин не дефинира еднозначно "добър контрол". Т.нар. глюкоцентричен подход е изоставен и се обръща все по-голямо внимание на индивида като цяло. Сега се приема, че лечението трябва да гарантира контрол не само на гликемиите, но и на всички съпътстващи метаболитни компоненти и рискови фактори - артериално налягане, липиди, телесно тегло, тютюнопушене. В настоящия труд, с цел определяне оптималната методика при проследяване на контрола при пациентите със захарен диабет тип 1 и тип 2, се направи сравнителен анализ на съществуващите методи за оценка на метаболитното състояние като се изследва група пациенти с различен тип диабет, провеждащи различен тип лечение. Определи се значението на продължителното проследяване на кръвните захари (глюкозния мониторинг) като средство за оценка на контрола; сравняване стойностите на HbA1c и кръвни захари в различни части на деня и периоди за установяване наличните корелации; съпоставяне различните показатели на метаболизма за оценка на контрола на заболяването като добър или лош; оценяване познанията на пациентите относно правилата за проследяване на гликемичния контрол и установяване съществува ли зависимост между тях и нивото на контрол. Общ обем на дисертационния труд (брой страници): 197Библиография (брой заглавия): 154 Дата на защита: 09.07.2015Език на основния текст: Български Научен ръководител: Проф. Ивона Кирилова Даскалова, дмнРецензенти: Проф. Камен Перов Канев, дмн; Проф. Лидия Коева, дмн Председател на научно жури: проф. Камен Петров Канев, дмнЧленове на научно жури: проф. Лидия Коева, дмн; проф. Ивона Кирилова Даскалова, дмн; доц. Калинка Коприварова, дм; доц. Иван Цинликов, дм;

User Avatar Един ОПЛ на 33 02.09.2019 11:59:11

Здраве.нет просто прекалява! Вярно е, че медицината е наследствена професия, но 3 от 4 интервюта да са с нечии протежета вече почва да накъртва. Ние, простосмъртните, пробили си със зъби и нокти пътя за място под слънцето, леко се изнервяме от подобни интервюта.

User Avatar Лекар 02.09.2019 00:19:24

По традиция здраве.нет взема интервюта все от такива протежета. Дайте да видим и някой редови лекар.

User Avatar Гост 02.09.2019 08:41:35

Редовите лекари ще бачкате, а няма да дърдорите по сайтовете!

User Avatar Патриот-майтапчия 02.09.2019 09:36:18

Тъй вярно, другарю старшина!

User Avatar XXL 01.09.2019 21:49:51

Освен по брой на нефелни генерали, също така, и по брой нефелни професори сме световни лидери. Но по-големият проблем е, че покрай тях се оказва, че цялата им рода до девето коляно е "обречена" да се уреди покрай дедо си... до степен на приватизация на университетите и болниците... Пази Боже да не попаднеш на такива капацитети...

User Avatar Тео 01.09.2019 21:29:13

Прочетете в news.bg - "Пагонът по наследство тежи повече". Дъщеря на ген. Цветан Тотомиров. Това обяснява всичко.

User Avatar Вътрешен 01.09.2019 11:29:40

Я виж колко било лесно да специализираш във ВМА! А генерал Тотомиров случайно да е помогнал? Или там всичко е честно?!

User Avatar 6666 01.09.2019 17:39:33

"...Майор д-р Цветелина Тотомирова е асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА. Тя започва работа там веднага след завършването на Медицински университет - София....." . "....Или там всичко е честно?!....." По-честно би било да изкара десетина години в действащата армия - в някой баталионен или бригаден медицински пункт! В калабалъка от генерали и адмирали/ по броя на които на глава от населението винаги сме били на първо място въпреки мижавата армия/ като че ли имаше някакъв Тотомиров? Ако са роднини и не е случайно съвпадението на имената, при тая шуро-баджанащина, защо да не помогне, пък после да се приказва за станалите вече смехория чест, морал, равен старт.......и прочие отживелици ! От интервюто изглежда, че докторката е качествен човек! Защо да се затрива по казармите? Дано да не запраши след някой NATO-вец, а остане в България!

Още от Кой сте Вие, докторе