Медици: За пациента AI все още не може да бъде лекар, но за лекаря е втори чифт очи

Почти всеки пациент, преди да дойде в кабинета, проверява симптомите си онлайн. Това каза пред bTV ммедицинският онколог д-р Любов Симеонова.

„Млади жени, които имат менструация, които просто са загубили малко повече кръв и си представят, че имат белодробен карцином, не са провеждали образни изследвания, отиват на онколог директно, защото са прочели, че не може да се свърже с анемичен синдром, и всъщност това ги стресира повече. Изкуственият интелект, както може да ни намали пътя до лекаря и да ни ускори диагнозата, така може и да ни отдалечи и да ни подведе. Тоест в един момент една диагноза може да изглежда по-страшна, отколкото е. И съответно пациентът да се изплаши и да не иска да отиде на лекар“, казва д-р Любов Симеонова.

Лекарят казва, че опасността при използването на интернет базирани платформи не се крие в консултацията, а започва тогава, когато пациентът реши да се лекува сам. „Изкуственият интелект може да ни даде база информация, но това не означава, че ни дава диагноза, още по-малко лечение. Тоест той не ни отменя ходенето на лекар, консултацията с медицински специалист, който всъщност да ни постави реалната диагноза“, посочва д-р Симеонова.

По думите й технологията има и друга страна. Докато в ръцете на пациентите изкуственият интелект може да бъде риск, в лекарския кабинет той вече е помощник на специалистите.

Доц. Мария Недевска работи в сферата на образната диагностика повече от 20 години. Тя казва, че специалността се е променила почти изцяло с навлизането на новите технологии.

„Ние сътрудничим с физици, математици, инженери, компютърни специалисти, защото това е начин да интегрираме техниката и да я използваме за медицински цели. Ето, оцветяват стената на съда там, където тя има проблем. Аз само трябва да верифицирам неговата достоверност“, казва доц. Мария Недевска.

Така изкуственият интелект насочва вниманието на рентгенолога към проблемната зона, без да го замества.

„Ние зареждаме образите и изкуственият интелект маркира всички подозрителни участъци. След това нашата роля е да верифицираме дали това е наистина възел. Това е кръвоносен съд, това е близо до бронхиална стена или рентгенологът верифицира и потвърждава находките, към които компютърът е насочил неговото внимание. След това е необходимо рентгенолог да анализира промените и да даде финално заключение, така че на този етап той функционира като наш помощник“, посочва доц. Недевска.

И ако за пациента изкуственият интелект все още не може да бъде лекар, то за лекаря той вече е втори чифт очи.

„Професор Хил Фийлд каза през 2016 година на конференция, че е голям експерт в тези невронни мрежи и компютърни технологии. През 2016 година той заявява: „В рамките на пет години ние няма да имаме нужда от рентгенолози и можем да спрем обучението на специалността по образна диагностика“. Неговите прогнози не се сбъдват. Защо? Именно защото на този етап рентгенолог не просто анализира образи, а той анализира комплексна информация, свързана с предходна история, генетични тестове, клинични данни. Много по-сложна е ролята на този етап“, казва доц. Недевска.

Така изкуственият интелект може да бъде както лош съветник, така и ценен помощник. Зависи единствено в кои ръце ще попадне.