Медицински одит разглежда 1027 жалби

1027 жалби са постъпили в Изпълнителна агенция „Медицински одит” за година и половина. Това съобщи директорът на институцията проф. Златица Петрова на здравен семинар. Броят им през изминалата 2015 г. е 689, а от началото на тази до юни – 338. Всяка година броят на жалбите към ИАМО расте с 34%, отчетете още тя.

Най-големия брой сигнали към институцията или 67% са свързани с проблеми с качеството на лечение. Следват морално-етичните проблеми, нарушено право на информация и сигналите за искани пари от пациенти. „Основните причини, довели до нежелани сериозни събития по време на диагностично-лечебния процес, се отнасят до слабости в организацията и мениджмънта, т.е. наблюдава се процес на допускане на системни грешки”, се посочва в представения от проф. Петрова доклад по повод сигналите в ИАМО. В редица случаи се констатира, че не е оказана своевременна или достатъчна по обем медицинска помощ, което води до късно диагностициране и забавяне на лечението на пациентите. Това показва, че не се спазват утвърдени алгоритми на поведение в областта на добрата медицинска практика, резултат е и от неспазване в пълнота на утвърдените медицински стандарти, отбеляза тя. Една от най-често срещаните констатации е непълнотата на медицинската и друга документация, което означава липса на доказателство за извършените от медицинските специалисти дейности.

При едва 8% от направените проверки са констатирани лекарски грешки, тоест това са случаите, при които безспорно е установен персонален пропуск, съобщи още проф. Петрова и допълни, че в това отношение страната ни не се различава от световната статистика. Според нея е необходимо ясно разграничаване на понятията медицинска и лекарска грешка. Припомняме, за това наскоро призова и Българският лекарски съюз. „По-добре е нещата да не се нагнетяват, а да се отдиференцират. Трябва да си отговорим на въпроса дали става въпрос за персонална вина или проблем на системата, на мениджмънта”, коментира Петрова.

Едва 1% от починалите пациенти биват подлагани на аутопсия, стана още ясно от думите на директора на ИАМО. Причината е, че близките на починалите масово не искат извършването й и подписват декларация за това. Подобна възможност е залегнала в Закона за здравето, където е посочено, че трупът се освобождава от аутопсия при съгласие на близките. При неизяснени причини за смъртта на пациента обаче аутопсията е задължителна, подчертаха от ИАМО. Липсата на такава често се явява и спънка както при разглеждането на жалбите, така и при евентуално дело. Друга причина за ниския процент на аутопсиите е и малкият брой на патолозите у нас, като практикуващите са едва 50. „Имаме страшно много проблеми с тази фактология”, отбеляза проф. Петрова.

От Медицински одит са поискали и съдействие от националния омбудсман Мая Манолова във връзка с противоречиво разчитане от съдиите на понятията, свързани с качеството на медицинска помощ. Причината е, че различни съдилища се произнасят по различен начин по въпроса, обясни главният секретар на ИАМО Димитър Евлогиев. Затова и от ИАМО искат общественият защитник да изиска от ВКС тълкувателно решение по въпроса.