Между 2 и 5% от населението боледува от атопичен дерматит
Всяка година броят на заболелите от атопичен дерматит особено в ранна детска възраст, се увеличава, което е причината това да е главната тема на световната алергологична седмица през 2018. Годишната инициатива на Световната алергологична асоциация съществува още от 2005 г., като всяка година се набляга на редки заболявания от миналото, които се наблюдават все по-често в лекарска практика сега.
„Алергологичната седмица е създадена, за да се повиши осведомеността за алергичните заболявания, осигуряване на обучение, управление и предотвратяване на тези заболявания. Атопичният дерматит, наричан също екзема, представлява възпалителна кожна болест. По данни на СЗО боледуват между 2 и 5% от населението. Боледуват всички раси като по-често са северните. Приоритетно е в детската възраст. Между 5 % и 30 % от децата имат това заболяване“, каза пред БНР клиничният алерголог д-р Галина Иванова.
„Възможно е да отшуми. В миналото казвахме, че спонтанно може да изчезне на 3, 5 или 15-годишна възраст. Проявите са различни. На първо място са кожните промени, на второ – склонността към алергични болести, на трето – атопичната характеропатия“, допълни тя.
Първите симптоми на атопичния дерматит са сухата кожа, която реагира при контакт с различни материи. „В ранната възраст децата може да бъдат насочени от микропедиатър към дерматолог, а след това към алерголог. За да има правилно лечение е нужно да има и правилно поставена диагноза“, категорична е д-р Галина Иванова.
Още от Новини
Коментари по темата
След като излезе информацията, че жена е починала, тъй като нямала пари да си доплати операция за смяна на сърдечна клапа, друга жена заяви в ефир „Аз съм следващата“. Мария Стойнева разказа пред Нова телевизия, че спешно трябва да ѝ бъде направена същата операция. През януари лекарите насочили Стойнева към няколко болници. Отишла в „Света Екатерина“, където лекарите били много любезни, направили ѝ много изследвания. Там ѝ казали, че задължително трябва да ѝ се смени клапата, защото операцията е животоспасяваща. По това време още важели старите правила за финансиране на такива операции. Минали февруари и март и на Стойнева ѝ било съобщено, че трябва да извади 10 000 лева за доплащане на тази животоспасяваща операция. На въпрос дали може да плати, възрастната жена отговори: „И дума да не става, аз съм пенсионер. Всички, които бяха на прегледи там, бяха възрастни хора“. „Смърт, гибел. Те ни обричат на смърт. Дали няма да ни направят операцията, която е животоспасяваща или ще ни забият нож в гърба, е едно и също“, добави тя. „Моля тези хора да преразгледат това тяхно решение, което ни обрича на смърт“, призова жената. Проф. д-р Юлия Джогова от болница „Света Екатерина“ посочи, че жената, за която беше съобщено вчера, не е починала, защото не е имала пари за клапа, а защото е била в много тежко състояние. По думите ѝ, ако болницата имала тази клапа на склад, щяла да я сложи без да чака пациентката да плати. „Ние всъщност сме принудени да чакаме фирмата да ни снабди с такива клапи“, посочи Джогова.
Процентът е доста по-висок: в Европа 12-16%! Осъвременете данните си!!!
Жена почина в столична болница, защото не е имала възможност да доплати за лечението си. Според новите цени на медицинските изделия, въведени от настоящото ръководство на Здравното министерство, Здравата каса заплаща 2600 лева за животоспасяваща аортна клапа. Цената на изделието обаче е между 15 000 и 20 000 лева. Тъй като жената не е имала възможност да доплати разликата, поставянето на клапа е било отложено, докато се намерят средства. Пациентката обаче не дочакала този момент. Жената постъпила преди четири дни в кардиологична клиника с тежка сърдечна недостатъчност, със задух и отоци по ръцете и краката. Състоянието ѝ не позволявало да бъде оперирана, затова следвало да се постави клапа по неоперативен път. Необходимите за целта клапи обаче се покриват в много малка степен от Здравната каса, обясни пред Дарик председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров. „Това са клапи, които се поставят с катетър, без операция. Те са животоспасяващи за хора като тази жена, която е на възраст, с редица придружаващи заболявания. Тя няма как да издържи сърдечната операция. Но, за тези изделия, които се поставят без операция, Здравната каса заплаща 2600 лева, а те струват между 15 000 и 20 000 лева. От болницата са отложили поставянето им, докато се намери някакво решение. Жената обаче не е могла да чака”, обясни Кацаров.