Между 5 000 и 8 000 деца у нас имат нужда от постоянна палиативна грижа

40 000 медицински сестри вече липсват в България, заяви Милка Василева

Вероятно 5-8 хиляди деца в страната имат нужда от постоянна палиативна грижа, като само 10 на сто от тях са в терминалната фаза на живота си. Това каза д-р Бояна Петкова, педиатър и съпредседател на фондация „Ида“, по време на кръгла маса "Палиативни грижи за деца в България - предизвикателства и перспективи" в София, цитирана от БТА. Събитието е заключително за проект "Смели деца с лъвски сърца: инициатива за гражданско участие във формулирането на публични здравни политики за палиативни грижи за деца”, финансиран от ОП „Добро управление“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд, и изпълняван от "Ида - фондация за палиативни грижи за деца" и Сдружение ЛАРГО - Кюстендил.

По думите на д-р Петкова обаче липсват регистри, липсва функционална законодателна и административна рамка за осигуряване на палиативни грижи за деца, липсва и адекватно обучение на специалисти.

„В страната ни е много труден достъпът на родителите до заместваща грижа, докато в Германия, например, детето може да бъде прието в детски хоспис за 10-14 дни, където специалисти се грижат за него, за да може родителите да бъдат облекчени. В детския хоспис има различни видове терапии, включително с помощта на животни, като е създадена възможност и за почивка на родителите“, допълни д-р Петкова.

„Палиативните грижи трябва да са насочени както към пациента, така и към семейството му, включително приятели и съученици. Тези грижи не са само медицинска грижа. Целта на палиативните грижи е да се облекчи психологическото и физическото страдание, както и да се подобри качеството на живота. Здравната каса в Германия поема медицинската грижа, когато детето е в хоспис. Останалите дейности се финансират от дарения“, каза още педиатърът.

„Палиативните грижи не са частен проблем, трябва да има политики. Все още в България не се предлага системно решение на възможностите за отглеждане на децата и помощ за тях и родителите им. Нерядко семейства, в които има дете с тежко заболяване, се разпадат или поне единият от родителите не може да продължи да работи, за да е в помощ на детето си“, каза Венелин Стойчев, ръководител на проекта.

Той допълни, че според данни в проучване, извършено в рамките на проекта, всеки четвърти от пълнолетните имат близки и приятели, които имат починало дете под 18- годишна възраст, един от 20 човека има дете, което е с диагноза в резултат на тежко заболяване, а около 1% са хората, загубили дете под 18-годишна възраст.

 До 2030 година ще липсват 9 милиона медицински сестри според данни на СЗО. У нас вече липсват 40 000 медицински сестри, предупреди по време на дискусията председателят на БАПЗГ Милка Василева, цитирана от news.bg.

Тя поиска спешно да се промени наредбата за "детския шкаф".“ Трябва да е ясно кой може да има достъп до шкафчето на детето в яслите и детските градини. Също така често се случва родители да отказват детето да се вписва като хронично болно, а сестрата в училище или детска градина няма как да знае всяко дете какво заболяване има, ако не й се каже“, аргументира се Василева .

По думите й сестрите и фелдшерите работят по наредби в училище, детски градини и ясли, които много ги ограничават. Василева допълни, че средната възраст на медицинските сестри в яслите е 55 години и се обърна към депутатите с молба да се даде шанс на младите хора да се обучават в тази професия. Таксите са увеличени, а местата са намалени със 100. В същото време професията е недооценена.

Участниците във форума бяха поздравени от името на министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова. Политиките за децата и семействата ще продължават да бъдат приоритет на Министерството на труда и социалната политика, в сътрудничество с Министерството на здравеопазването, посочва тя. Според министър е нужен интегриран подход на работа, създаване на подход за осигуряване на по-добри грижи за децата с тежки заболявания. „Все още няма ефективно лечение за някои заболявания и да подобриш качеството на живота на болните в последните етапи от живота им е голямо предизвикателство“, допълва министър Шалапатова и изразява надежда форумът да даде решения на част от предизвикателствата, свързани с палиативните грижи за деца.