Миграцията на лекари и сестри в Европа изправя здравните системи пред много предизвикателства

Прогнозираният недостиг на медицински работници в региона е 950 000 до 2030 г., необходими са устойчиви политики

Между 2014 г. и 2023 г. броят на лекарите, обучени в чужбина, които работят Европейския регион на СЗО, е нараснал с 58%, а на медицинските сестри, обучени в чужбина - с 67%, съобщиха от Европейския офис на организацията. Оттам уточняват, че през същия период годишният приток на медици – т.е. новите навлизания на пазара на медицинския труд, бележи значителен ръст – при лекарите той почти се е утроил, а притокът на медицински сестри се е увеличил цели пет пъти. Впечатляващо е, че повечето от тези здравни специалисти са обучени извън Европа: 60% от лекарите и 72% от медицинските сестри, пристигнали през 2023 г., са обучени извън региона, отбелязват от СЗО/Европа.

Тези данни са представени в доклад на СЗО/Европа, посветен на миграцията и мобилността на медицинските работници в Европа на базата на анализ на моделите в 9 държави в региона.

„Не става въпрос само за числа. Зад всеки мигриращ лекар или медицинска сестра стои история за амбиция и възможности, но често и за напрежение върху семействата и върху националните здравни системи, които са оставили след себе си“, коментира д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор на Отдела за здравни политики и системи.

„Миграцията на здравни работници е реалност на взаимосвързания европейски пазар на труда и трябва да се управлява по-справедливо и устойчиво“, категорична е тя.

Този бърз растеж на мобилността създава нови предизвикателства

Някои страни, особено в Източна и Южна Европа, губят голям брой лекари и медицински сестри в полза на съседни страни, което изостря съществуващия недостиг и подкопава устойчивостта на работната сила, отбелязват от световната организация. В същото време много западно- и северноевропейски страни стават силно зависими от специалисти, обучени в чужбина. В Ирландия например повече от половината от всички медицински сестри и 43% от лекарите са обучени в чужбина, допълват оттам. .

С прогнозиран недостиг от 950 000 здравни работници в региона до 2030 г., страните трябва да въведат силни политики за задържане на персонала и по-добро планиране на работната сила.

Тези мерки са от решаващо значение за осигуряване на устойчива здравна работна сила както в страните, където работниците се обучават - изпращащите страни, така и в тези, където те в крайна сметка работят - приемащите страни, се посочва в доклада.

„Като СЗО, ние подкрепяме по-добри условия на труд в изпращащите страни, от една страна, и по-добра самодостатъчност в приемащите страни, от друга“, обяснява д-р Томас Сапата, регионален съветник по въпросите на здравните работници и предоставянето на услуги в СЗО/Европа.

Докато миграцията някога се възприемаше като еднопосочен поток от юг на север, днес картината е далеч по-сложна и динамична

ставя ясно от доклада.

В него са откроена и друга интересна тенденция относно факторите и спецификите на този процес.

Разнообразни модели на мобилност съществуват в рамките на подрегионите, сред страните с високи доходи и между съседни страни. Езикът, географията и споделените системи за обучение също оформят мобилността; например Германия е водещият източник на лекари, обучени в чужбина - в Австрия, Швейцария и България, докато лекарите, обучени в Молдова, формират най-голямата чуждестранна група, работеща в Румъния.

Докладът включва 9 казуса на държави – Албания, Армения, Грузия, Ирландия, Малта, Норвегия, Република Молдова, Румъния и Таджикистан – които демонстрират разнообразието от миграционни пътища, специфичните предизвикателства, пред които е изправена всяка държава, и конкретните предизвикателства и възможности, свързани с миграцията на здравни работници.

Казусите също така предоставят информация за важни пропуски в данните, които трябва да бъдат отстранени, за да се гарантират информирани подходи към разработването и прилагането на политиките.

Например, Румъния – дълго време основен източник на лекари и медицински сестри за други държави, успява да намали миграцията на лекари през последните 10 години, от 1500 лекари, мигрирали през 2012 г., до само 461 през 2021 г. Това се дължи главно на по-доброто заплащане, обучение и условия на труд в Румъния.

В Молдова се наблюдава спад в заявките от лекари, желаещи да се преместят в чужбина. Ирландия, една от страните, които най-много разчитат на чуждестранен персонал, e увеличила местата за медицинско обучение за местни студенти в опит да изгради самостоятелност.

„Миграцията на здравни работници е реалност в нашия взаимосвързан и глобализиран свят

и ние имаме решенията, за да гарантираме, че тя работи

за всички страни. Държавите могат да се учат от опита си. Ако не успеем да подкрепим справедливо движението на здравните работници, рискуваме да разширим неравенствата в здравеопазването и да оставим и без това крехките здравни системи неспособни да се справят“, коментира още д-р Ацопарди-Мускат.