Министър Сербезова: До края на годината трябва да е готова Националната здравна стратегия 2021 - 2030 г.

Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги до 2027 г.трябва да е факт в същия срок

Компонент 12 от Плана за устойчивост и развитие, който засяга здравеопазването предвижда 6 реформи и 7 инвестиции. Това отговоря министър Асена Сербезова на народния представител от ГЕРБ – СДС Жечо Станков, който й задава въпрос за предвижданите нормативни промени, свързани с изпълнението на плана и сроковете, в които трябва да бъдат изготвени законопроектите и подзаконовите актове.

Първата реформа - „Актуализиране на стратегическата рамка на сектор „Здравеопазване“ с основна цел повишаване устойчивостта на системата на сътресения и повишаване на достъпа на населението до качествено и навременно здравеопазване“, включва няколко стратегически документа – Национална здравна стратегия 2021 г. – 2030 г., Национална стратегия за психично здраве, Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа, Национална стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве – също за периода 2021 – 2030 г.

В този компонент е включено разработването на Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги, Национален план за борба с рака и Национален план за преструктуриране на болничната помощ за периода – всички за периода 2021 – 2027 г. Индикативният график за приемането им е до края на 2022 г. като Националната стратегия за психичното здраве вече е приета от Министерски съвет.

„Изготвянето, приемането и влизането в сила на посочените стратегически документи и нормативни промени е същността на реализацията на реформата в зададения от плана срок - 31 март 2023 г., подчертава в отговора си министър Сербезова.

Втората реформа е „Развитие на електронното здравеопазване, и дигитализация на здравната система“. Той трябва да бъде изпълнен до края на 2030 и включва е-пациентско досие, е-рецепта, въвеждане на телемедицина – теледиагностика и телемониторинг. До края на 2022 г. трябва да се въведе нормативна разпоредба, указваща влизането в сила на промените, а разработването и влизането в сила на актовете трябва да се осъществи не по-късно от юни 2023 г.

„Подобряване привлекателността на здравните професии, и насърчаване на по-балансирано разпределение на здравните специалисти по територията на страната, с основна цел справяне с недостига на специалисти и неравномерното им разпределение“ е третата реформа, включена в компонент 12 от Плана за устойчивост.

Реализацията му предполага промени в ЗЛЗ, ЗЗО и разработването на механизъм за насърчаване и финансови стимули до края на април 2023, сред които - облекчаване процеса на придобиване на специалност и реимбурсиране на дейността на специалистите по здравни грижи от НЗОК до края на 2023 г. Крайният срок за разработването и влизане в сила на мерките е 30 юни 2026 г.,

„Подобряване достъпа до първична извънболнична медицинска помощ е ИБМП“ е четвъртата реформа, която включва разработването на Национална стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната ИБМП и осигуряване на балансирано разпределение на медиците заедно с план за действие към нея до 31 март 2023. Ще бъде извършен анализ и при необходимост ще бъдат предложени промени в ЗЛЗ и ЗЗО, посочва в отговора си министър Сербезова.

„Подобряване на достъпа до превантивни скринингови дейности с основна цел подпомагане на ефективността на предоставяните здравни грижи с разработване на Национален план за развитие на широкообхватен пренатален и неонатален скрининг и скрининг на социално-значими заболявания“ е петата реформа, включена в компонент 12 на Плана за устойчивост.

В нейните рамки е предвидено създаването на Национален интердисциплинарен скринингов център с изграждане на регионална мрежа. Стратегическите документи трябва да са готови до 31 март 2023 г. , и да се извърши анализ, от който да стане ясно необходими ли са промени в ЗЛЗ и ЗЗО, посочва министърът.

„План за съвременно здравно образование в българското училище с цел намаляване на предотвратимите заболявания е шестата реформа, заложена в компонент 12 на Плана за устойчивост. Тя трябва да бъде реализирана до 31 декември 2022 г., като за целта трябва да бъде създаден механизъм за междуинституционално сътрудничество.