Министърът: Дори заплащане на такса за отказ от ваксини срещу COVID-19 е ирационално

В България вече са бракувани 2,3 млн. дози от ваксините

По-нататъшно получаване и заплащане на ваксини срещу COVID-19, които ще бракуваме, или дори заплащане на такса за отказ, е ирационално. Това заяви министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев по време на видеоконферентен разговор с европейския комисар по въпросите на здравеопазване и безопасността на храните Стела Кириакидес, цитиран от пресцентъра на МЗ. Срещата е по инициатива на комисар Кириакидес.

Министърът подчерта, че у нас има прекомерно много ваксини, нисък ваксинационен обхват, липса на желаещи и на възможност за дарения или препродажба. „Българските граждани заслужават ясен и конкретен отговор, именно затова продължаваме да настояваме за предоговаряне на условията по договора, сключен между Европейската комисия и Pfizer 2022-2023 г., с възможност той да се прекрати на основания форсмажор за държавите членки, които са сигнализирали такъв, или да се предвиди оставане на тези държави членки в договора, при възможност за заявяване на реално необходимите количества ваксини“, каза той.

Здравният министър коментира, че освен външни форсмажорни ситуации, България има и национални такива. В момента страната ни няма функциониращо Народно събрание, което да одобри държавния бюджет и по тази причина се работи с параметрите на държавния бюджет за 2022 г. Същевременно през 2023 г. страната ни трябва да осигури допълнителен финансов ресурс за финализиране на европейски проекти, предвиждащи СМР дейности. Това се налага заради завишените цени в сектор „Строителство“, което се наблюдава и в други държави членки.

„Очакваме Европейската комисия, като преговарящ от името на държавите членки на ЕС, да отчете всички специфики. България се довери изцяло на Европейската комисия за този процес, като наш представител. В същото време един упълномощен представител е длъжен да се съобрази с исканията на доверилата се държава членка, а сега, за пореден път, се предлага решение, което противоречи на нашите интереси. България е направила ясни предложения и очакваме работещи решения, които няма да доведат до допълнително финансово натоварване за всички нас. Всяко допълнително заплащане ще представлява ново задължение за държавите членки“, подчерта министър Меджидиев. Той заяви още, че липсата на гъвкавост в договорите е значително затруднение, както и че епидемичната ситуация е променена и това следва да бъде отчетено от всички страни, вкл. и от производителите.

Поради изтекъл срок на годност в България вече са бракувани над 1,3 млн. дози от доставените количества ваксини на Pfizer Inc./BioNTech Manufacturing GmbH, а от всички видове ваксини – бракувани до момента са малко над 2,3 млн. дози. През настоящата 2023 г. предстои да бъдат бракувани близо 2,8 млн. дози. Освен тях, над 650 000 дози са със срок на годност януари/февруари 2024 г. и предвид факта, че количествата ваксини срещу COVID-19 многократно надхвърлят търсенето и потребностите на страната, още на този етап е ясно, че тези количества също ще бъдат бракувани. Това посочи още здравният министър, като обясни, че през 2023 г. ще бъдат доставяни бустерни дози, а в България ваксинационният обхват е едва 30%, т.е. не е рационално да се поръчват бустерни дози в пълния обем, тъй като реално няма как да бъдат приложени.

„Всички мои действия са в интерес на българските граждани и ще ги отстоявам докрай. Разбираме, че става дума за двустранни споразумения, но тук трябва единно решение на ниво ЕС, защото репутационните рискове са големи не само за България и за всички държави членки, а и за Европейската комисия. Няма как да обясним на обществото защо се дава огромен финансов ресурс за ваксини, които, всички знаем, че ще бъдат унищожени. Ако няма единно решение на ниво ЕС, Ви каня да унищожаваме ваксините заедно“, беше категоричен министър Меджидиев.

В заключение здравният министър подчерта, че това е поредният ясен сигнал от страна на България към Европейската комисия за необходимостта от навременни действия за защита интереса на европейските граждани и избягване на риска от недобросъвестно управление на обществен ресурс, за което отговорност ще трябва да поеме Европейската комисия.