Министърът: Публичните разходи в здравеопазването се увеличават ежегодно

„В съответствие с приоритетите на правителството, здравеопазването е един от секторите, в който публичните разходи се увеличават ежегодно. Увеличението е от 250 до 330 млн. лв. за периода 2020-2022 г. Разширява се ежегодно и пакетът от дейности, които се заплащат от НЗОК. Затова бюджетът на НЗОК е увеличен с 490 млн. лв. за т.г., в сравнение с м.г.“, каза здравният министър Кирил Ананиев по време на парламентарния контрол днес в отговор на въпрос от депутата от ДПС  - доц. Джевдет Чакъров.

Той цитира данни от скорошния доклад на ЕК, в който се отбелязва, че много българи са изправени пред невъзможността да имат добър достъп до здравеопазване. 10% от българите нямат здравни осигуровки, а сред ромите те са над 50%. Публичните разходи покриват само 50% от необходимите средства за здравеопазване, а в ЕС те са средно 77%. Въпросът на доц. Чакъров беше „Каква е политиката на МЗ за преодоляване на посочените компоненти?“.

Министър Ананиев обясни още, че 17 млн. 800 хил. лв. повече в бюджета на НЗОК за т.г. са осигурени за първична медицинска помощ, в сравнение с м.г. За специализираната медицинска помощ те са над 28 млн. лв. повече, а за медико-диагностична и дентална помощ са осигурени с по 10 млн. лв. повече за т.г., в сравнение с м.г. 

„Предприета мярка за стимулиране развитието на първичната медицинска помощ е осигуряването от бюджета на НЗОК на допълнително финансиране за практики с неблагоприятни условия на работа. Държавната политика по отношение създаването на условия за развитие на дългосрочните грижи намира израз в планираните потребности от легла за продължително лечение и легла за палиативни грижи, определени в Националната здравна карта. С оглед идентифицирания сериозен недостиг на болнични легла за продължително лечение и за палиативни грижи в Националната здравна карта са определени потребности от 5 866 легла, при съществуващи 2 494", каза министърът. 

МЗ осигурява финансиране също така на дейности, като раждане при неосигурени жени, скрининг на новородени деца и на майки, независимо от здравноосигурителния им статус, подпомагане за лечението на деца и възрастни в чужбина, когато то не може да бъде осигурено у нас, дейности, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, лечение на хора с психични заболявания и др., обясни Кирил Ананиев.

"С Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 чрез здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве, които са разкрити във всички областни градове се предоставят консултации от медицински специалисти, психолози и социални работници на бременни с повишен медицински риск, с патология на бременността или с хронични заболявания и увреждания, както и на деца с увреждания и хронични заболявания", допълни още той.