Министърът: Разминаването в нашите и европейските данни за вътреболничните инфекции се дължи на различни методики

Разпределението на основните типове инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) в България, следва общоевропейския модел, при който водещи са инфекциите на хирургичното място, инфекциите на пикочните пътища, инфекциите на долните дихателни пътища и инфекциите на кръвта. Честотата им е резултат не само от инфекциите като такива, а и от профила на пациентите (възраст, тежест на заболяването, инвазивни процедури), структурата на болниците и отделенията, интензивност на микробиологичната диагностика.

Това казва министърът на здравеопазването Катя Ивкова в отговор на въпрос на депутата от ДБ д-р Александър Симидчиев относно разминаване между официалните данни за вътреболнични инфекции в България и данните от европейските наблюдения на ECDC. 

Основната причина за различията между националните данни и резултатите от европейските превалентни проучвания е използването на различни методологични подходи и различни епидемиологични показатели. „Различията между националните данни и резултатите от европейските превалентни проучвания сами по себе си не са доказателство за неточно регистриране на случаите в лечебните заведения, но могат да бъдат използвани за оценка на регистрацията на случаите и провеждането на по-добър надзор на ИСМО, следователно и за по-добър контрол на ИСМО на локално, респективно национално ниво. Именно поради тази причина е важно участието на лечебните заведения в общоевропейското изследване на ECDC (Point Prevalence Survey -PPS)“, казва Ивкова.

По думите на министъра у нас надзорът на ИСМО представлява система за непрекъснат (рутинен) епидемиологичен надзор. Регистрираните случаи на ИСМО за всяко тримесечие се съобщават на съответната РЗИ, която обобщава получените сведения на регионално ниво и ги изпраща на НЦОЗА, който изготвя годишно сведение за регистрираните в страната специфични здравни проблеми и го изпраща в Министерство на здравеопазването и НЦЗПБ. При анализа на честотата на ИСМО се използват и официални медико-статистически данни за дейността на лечебните заведения.

НЦОЗА е отговорен за статистиката в системата на здравеопазването, като събира, обработва и публикува официална медико-статистическа информация за ресурсите и дейността на лечебните заведения, включително броя на хоспитализираните пациенти, преминалите болни, леглодните, легловия фонд и др. показатели, необходими за изчисляването на честотата на ИСМО.

"Европейските превалентни проучвания/наблюдения (PPS), организирани от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), се провеждат по единен протокол във всички държави-членки. Те представляват еднократни стандартизирани срезови проучвания, при които чрез активно издирване на клиничните случаи се определя разпространението на ИСМО сред хоспитализираните пациенти в болниците за активно лечение в ЕС към конкретен момент на провеждане. Една от целите на тези проучвания е да се осигури сравнимост между държавите-членки, по отношения на разпространението на ИСМО, за да се оцени тежестта на проблема в европейски мащаб и да се подпомогне разработването и оценката на политики за превенция и контрол на инфекциите“, казва Ивкова.

При провеждането на PPS се прилага активно издирване на случаите чрез систематичен преглед на медицинската документация, микробиологичните резултати и клиничната информация за всички хоспитализирани пациенти в деня на проучване, което съществено се различава от механизма на текущото регистриране в рамките на националния надзор.

През 2027-2028 г. е планирано поредното проучване от ECDC. Координацията на участието на България в проучванията се осъществява от НЦЗПБ, който организира подготовката, обучението на участниците (екипи от лечебните заведения), събирането, валидирането и предоставянето на данните към ECDC, в съответствие с изискванията на протокола за провеждане на проучването. Лечебните заведения събират информацията по стандартизираните дефиниции и критерии на протокола на ECDC, което гарантира методологична съпоставимост на националните резултати с тези на останалите държави-членки на ЕС, допълва министърът.

Ивкова подчертава, че в протоколите на ECDC за провеждане на превалентни проучвания е посочено, че резултатите от PPS не са предназначени да заменят рутинните национални системи за надзор, нито да бъдат използвани за пряко сравнение с данните от тях, тъй като двата подхода измерват различни епидемиологични показатели.