НЗОК гледа под лупа лечението на българи в чужбина

Ще иска становище от повече от един консултанти за изпращане на наши пациенти

НЗОК ще проверява детайлно лечението на български пациенти в чужбина. Причината е нарасналия според анализ на фонда брой на българи, лекувани зад граница, който според заместник-здравния министър Жени Начева е придобил „застрашаващи“ размери. Това става ясно от стенограма след проведеното на 19 март заседание на Надзорния съвет на касата. Основна тема в него касае проблема с дълговете на НЗОК към чужди клиники.

По време на заседание зам.-министър Жени Начева, която оглавява и Надзорния съвет, представя анализ на видовете заболявания на база исковете за лечение. „Той за мен показва един застрашително нарастващ размер на случаите от 2007 г. до 2017 г. включително“, заявява тя, като посочва, че исковете по формуляри S2 започват от 4 през 2007 г. и достигат през 2017 г. до 632. Най-много българи се лекуват в Германия, Белгия, Франция, Швейцария и други.

Начева отбелязва, че насочването за лечение е съсредоточено в няколко на брой клиники и предполага, че това се дължи  предимно на тяхната специфика, традиции и практики къде най-добре се лекуват съответни заболявания.  Заболяванията, поради които наши пациенти търсят лечение зад граница, са основно онкологични, редки болести, сърдечно-съдови заболявания, както и състояния, свързани с нуждата от трансплантация.

Според заместник-здравния министър е нужно да бъде извършена оценка за 2018 г. как да се процедира за контрола върху медицинското решение за насочване на пациентите за лечение в чужбина. „Вероятно трябва да потърсим и консултация с националните консултанти, с които касата работи, за да прецизираме тези заболявания дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са породени, тъй като нараства наистина много броя на лицата, които се насочват в чужбина“, заявява тя. „Тези пациенти, които се лекуват в чужбина за мен би било интересно да им проверим ЕГН дали са лекувани и в България, да проследим целия път на тяхното лечение, каква помощ им е оказана в нашата страна. Просто малко по-голям контрол върху това“, допълва още в хода на заседанието Начева.

Според нея при решение за скъпоструващо лечение в чужбина трябва да се търси мнението на двама национални консултанти. „Аз не мисля, че две становища ще забавят, особено ако се постави срок. Все пак това са решения, които се взимат в рамките на няколко дни. Два-три дни максимум“, посочва тя. Ако те са на различно мнение ще те търси становище на трети специалист, а за да няма забавяния на решенията, да се постави краен срок за даването им, обсъждат още надзорниците.  Според заместник-здравния министър д-р Бойко Пенков, когато се работи с тези пациенти, които искат S2, трябва да се проверява дали те имат дарителски сметки или не.

За пореден път става ясно, че общият размер на задълженията на НЗОК към чужди клиники се очертава в размер на 259 млн. лв., от които просрочени са 119 млн. лв.

Надзорниците обсъждат и как точно да бъдат изплатени дълговете към страната, към която те са в най-голям размер – Германия. Предложението на Начева е до 15 април да се организира среща с германския фонд с кореспонденция и с прецизиране на параметрите за 2018 г. На следващото заседание управителят на НЗОК ще трябва да представи информация за просрочените задължения на касата към чужди здравноосигурителни фондове, които подлежат на плащане през 2019 г.