НЗОК търси решение на проблема с остатъчните количества онколекарства

Проблемът с лавинообразно нарастващите разходи за онкологични медикаменти продължава да заема централно място в дневния ред на НЗОК.

От Касата търсят решението му в няколко направления, стана ясно вчера по време на изслушването на председателя на Надзорния съвет на Здравната каса Жени Начева в парламентарната здравна комисия.

Пред депутатите и специалистите, присъстващи на заседанието, бяха представени две писма от дружества на специалисти, засягащи както някои новости в НРД, така и промените в Наредба 4 за предписване и отпускане на лекарства, които бяха предложени преди близо два месеца от МЗ.

Припомняме, тази година в рамковия договор бе заложено заплащането от НЗОК само на действително вложеното количество медикамент при болнично лечение, а не на цялата му опаковка. Срещу това обаче остро възразяват от Дружеството по медицинска онкология. Проблемът бе изложен накратко от проф. Галина Куртева, което посочи, че онколозите са притеснени от тази разпоредба. По думите й, така, както се използват цитостатиците, остатъците са неминуеми и независимо от старанието на лекарите те не могат да бъдат приложени на болни. Заплащането им от лечебните заведения обаче би калкулирало загуби, които самите болници няма как да поемат, посочи проф. Куртева.

Според Жени Начева единственият към този момент вариант за реакция е вложен в промените в Наредба 4, с които се въвеждат протоколи за контрол и наблюдение върху количествата медикаменти, което дава и възможност за правилно разпределение на дозировките на пациентите. Тя припомни проведените от НЗОК срещи с медицински специалисти и болнични фармацевти по този повод и обясни, че с тях са обсъдени всички софтуерни и бизнес процеси във връзка с промените.

Начева отбеляза, че това е необходим предварителен етап, нужен за събирането на първоначална информация по този проблем, защото „каквато и магическа информационна система да имаме, без наличие на първоначално въведени данни в нея ние няма какви резултати да генерираме и да очакваме“.

Тя увери още, че въвеждането на информацията в автоматичните протоколи е направено така, че да не натоварва лекарите клиницисти, които работят с въвеждането на данните – друг от проблемите на медиците, поставен на заседанието на комисията.

В продължение на три месеца ще бъдат събирани резултатите от обработката на тези протоколи по електронен начин, а след изтичането им ще бъдат проведени нови срещи с представители на всяко едно лечебно заведение, което работи онкология и ще бъдат обсъдени както количествата на приложените медикаменти, така и остатъчните количества, които са докладвани в резултат на обработка на данните от автоматично генерираните протоколи в болниците.

Това ще даде възможност да се установи средно ниво на допустими остатъчни количества, което може да бъде заплатено от НЗОК при анализ на реалните допустими нива на остатъчни количества, обясни тя и припомни, че на този етап остатъчните количества медикаменти в различните лечебни заведения варират между 3% и 30%.

„Без съвместен контрол върху отчетите на лечебните заведения и съпоставка на остатъчните количества не може да се вземе конструктивно решение просто за заплащането или за незаплащането им“, отбеляза Начева.

Тя коментира и системите за разтваряне на лекарства в отговор на забележка от страна на проф. Георги Михайлов от БСП, че въпросът е повдиган многократно, но развитие по него няма.

„Ние много дискутирахме при подготовката на НРД дали има преимущества или недостатъци въвеждането на автоматични, полуавтоматични, централизирани, ръчни системи за контрол върху количествата на лекарствените продукти. Оказа се, че лечебните заведения имат различна визия – тези от тях, които са изградили такива системи, ги прилагат, други търсят механизми за споделено прилагане и използване на наличната техника с други лечебни заведения, трети казаха, че това е висока инвестиция, която те не могат да си позволят“, разказа председателят на Надзора на фонда. „Ако ние еднократно бяхме въвели административно решение за прилагане и изискване към лечебните заведения за наличие на такива системи още в началото на тази година, това щеше да създаде изключително големи затруднения в тяхната дори и финансово-административна дейност и решихме, че този въпрос следва внимателно да се обсъди в хода на настоящата година за целите на следващата“, обясни Жени Начева.