Надзорът на НЗОК предлага онколекарство, останало само в група, да не се плаща по механизма

Касата да купува онкомедикаментите централизирано и да ги дава на болниците, извършващи терапия, предлага д-р Болтаджиев

Лекарствените продукти, които са сами в съответна група, формирана по дадено международно непатентно наименование и лекарствена форма/терапевтично показание, и при които през предходното шестмесечие са настъпили промени, довели до увеличение на стойността на опаковка, изчислена на база референтната стойност, заплащана от НЗОК, да не бъдат заплащани по формулата за среднопретеглената стойност на шестмесечие. Това предлага Надзорният съвет на НЗОК като промяна в Наредба 10, стана ясно след днешното заседание на Надзора.

Причината за предложението е, че за тези продукти прилагането на относимите разпоредби за определяне на среднопретеглена стойност са довели до затруднения в лекарствоснабдяването на лечебните заведения, а оттам и до ограничаване достъпа на пациентите до тази терапия. В описаните случаи попадат лекарства за есенциална химиотерапия (базова терапия), които в по-голямата си част са самостоятелни в терапевтичната група, т.е. няма други продукти със същото активно вещество и лекарствена форма. Това са продукти, които участват в множество терапевтични схеми за лечение на онкологични и онкохематологични заболявания, включително в комбинация с иновативни терапии, поради което риска от невъзможността за осигуряването на необходимите количества от същите би компрометирало лечебния процес, проведен до тук, и би поставило в риск живота и здравето на пациентите.

„Ние няма как тези продукти да ги включваме във формулата за среднопретеглена цена, тъй като няма друг продукт, с който да ги сравняваме в групата, и освен това цената на този продукт се вдига от НСЦР. Те просто ще бъдат изключени от формулата, за да не създаваме затруднения на всички участници по веригата за снабдяване на лечебните заведения, изпълнители на терапията, и да улесним достъпа на пациентите до тази терапия“, каза след заседанието на Надзора и. д. управителят на Касата проф. Момчил Мавров.

Той уточни, че предложението за допълнение на Наредба 10 ще бъде изпратено до министъра на здравеопазването, който ще прецени законосъобразността и целесъобразността на предложението и ще го предложи на обществено обсъждане.  

Представителят на Съюза за стопанска инициатива д-р Николай Болтаджиев заяви, че това решение е незаконосъобразно, тъй като няма как с Наредба да бъде променен записаният в Закона за здравното осигуряване начин на плащане на онколекарствата.

„Изначално сме против механизма болниците да купуват лекарствата. Те са много скъпи, болниците взимат кредити, които след това връщат с лихви, а тези средства нямат възвръщаемост. От този механизъм страдат и пациентите, и Здравната каса, защото тя покрива финансовата страна на този начин на плащане, а както знаем, понякога Касата плаща в пъти повече за лекарства на някои болници, без да може да контролира процеса“, каза той.  

Според д-р Болтаджиев най-добрият начин е НЗОК да купува лекарствата централно, така, както купува лекарствата за домашно лечение като инсулин, като по този начин ще има предсказуемост, контрол и по-малко разходи за лекарства. „Болниците, получавайки лекарствата от НЗОК, ще могат да освободят средства, а и ще се прекъсне реекспортът на лекарства, тъй като Касата ще ги купува евтино. Спирайки реекспорта, ще спрат и кражбите на онкомедикаменти“, каза още той и добави, че частните болници би трябвало по същия начин да получават лекарствата от НЗОК.

„Не разбирам виждането на д-р Болтаджиев за незаконосъобразност на решението. Включването на един лекарствен продукт в механизма за среднопретеглена цена изхожда от това да сравняваме цените на лекарствените продукти. Няма нито житейска, нито професионална, нито търговска, нито правна логика да сравняваме единствения лекарствен продукт на пазара с лекарствени продукти, които вече ги няма. Затова не смятам, че д-р Болтаджиев има основание в неговите разсъждения за незаконосъобразност на това решение. Напротив – с това предложение ние няма да ограничим достъпа на пациентите до онкологична терапия, няма да създадем рестрикции на изпълнителите на болнична медицинска помощ да я осъществяват и всичко това е в рамките на закона“, коментира проф. Мавров.

По отношение на предложението НЗОК да купува централизирано лекарствата той каза, че то е възможно да се случи само с промяна в закона и припомни, че преди време болниците са били снабдявани с лекарствата за лечение на онкологични заболявания централизирано – от държавата. „След това законовият режим беше променен и се премина към централизирано договаряне на лекарства, с модел на рамкови споразумения, които сключва Министерството на здравеопазването, но се оказа, че и този модел не е достатъчно ефективен поради редица законови недостатъци и вече 4-5 години работим в условията на липса на рамкови споразумения, с които да са договорени на централно ниво цените на медикаментите за лечение на онкологични заболявания. Така се стигна до промяната в Закона за здравното осигуряване  – въвеждането на среднопретеглена цена като някакъв механизъм за централизиран контрол върху цените на лекарствата“, припомни той.