Най-голямата опасност за европейските граждани е антимикробната резистентност

От вчера у нас са представители на СЗО, за да помогнат за актуализацията на Стратегията за антибиотична политика. Това съобщи проф. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология и директор на Националния център по заразни и паразитни болести пред БНР.

„Съобразявайки новата здравна стратегия на Министерство на здравеопазването, приета от НС, ще изготвим актуализацията. Ще покажем правилните начини за употреба на антибиотик. По-важни лекарства от антибиотиците няма. Именно антибиотиците промениха медицината към по-добро в последните 60 години. Човечеството нямаше да е около 7 милиарда, ако нямаше антибиотици. При една тежка пневмония, една инфекция, една трета от хората са умирали. Сега обаче виждам едно негативно отношение към антибиотиците“, каза той.

Проф. Кантарджиев беше категоричен, че антимикробната резистентност е най-голямата опасност за европейските граждани като по този проблем се работи и на политическо ниво.

„В България сме на едно средно европейско ниво по употреба на антибиотици и в болниците, и в извънболничната помощ. Имаме проблеми, имаме и успехи. Успехите са свързани с това, че през последните години безразборното изписване на антибиотици в извънболничната помощ намаля. За настинка антибиотик не се дава, а само когато има опасност от пневмония“, каза той.

„Трудностите в момента са, че голяма част от болниците у нас използват антибиотици трета генерация цефалоспорини, които са много евтини. За употреба, но когато се употребяват масово, те селектират една висока резистентност, която заплашва здравето на тежко болните. Трябва да се подбират правилно антибиотиците в болниците“, допълни проф. Кантарджиев.

По думите му преди 5 години глобите, които са били наложени от ИАЛ на аптекари, които дават антибиотици без рецепта, са били няколкостотин хиляди лева. „За съжаление тази година са няколко десетки хиляди лева. Когато има държавен контрол да не се дават антибиотици без рецепти, тогава нещата са по-добри“, каза още проф. Кантарджиев.

Т. нар. супербъгс пък са резистентните микроби, които се селектирани по две причини. „Едната е неправилната употреба на антибиотици в болниците и доболничната помощ, а другата – употребата на антибиотици в селското стопанство“, каза проф. Кантарджиев и допълни: „Слава Богу, в нашата страна Министерството на земеделието взима мерки и ние работим заедно с колегите ветеринари.“