burevestnik.bg - Мобилна версия


XIII Годишна конференция "Иновации и добри практики в здравния сектор"

Най-добрите политики се раждат, когато държавата, лекарите, бизнесът и пациентите седят на една маса

Най-добрите политики се раждат, когато държавата, лекарите, бизнесът и пациентите седят на една маса

Българските пациенти имат един от най-добрия достъп както до иновации и съвременна медицинска техника, така и до най-иновативните терапии, но в същото врече далеч не са здрави. Това каза председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов в приветствието си при откриването на XIII Годишна конференция "Иновации и добри практики в здравния сектор", организирана от „Капитал“ и на която Zdrave.net е генерален медиен партньор.  

„Въпросът е здрави ли са българските граждани и отговорът е категорично не. За последните 30 години България заема челните места по заболеваемост и смъртност като тенденциите са трайни. За да променим тези тенденции, трябва да обръщаме внимание на важните неща, свързани със здравно образование и ползите му за обществото. Трябва изначално да променим начина си на мислене. Нужно е да се замислим дали това, което правим, дава резултати. Считам, че всички, които сме били на върха на българското здравеопазване досега, вкупом сме се провалили, защото резултатите, които постигаме по отношение на основните демографски показатели заболеваемост и смъртност в годините не са се променили в положителна посока. Затова нещо трябва да се промени“, каза проф. Ангелов.  

„Здравеопазването не е място, където да мерим политическите си амбиции, страсти и капризи.

Здравеопазването може да обедини усилията на всички, за да може наистина българите да бъдат здрави, а не излекувани“, допълни той.

Според депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев пациентите не четат бюджета, за тях е важно колко чакат за терапия, колко далече се намира най-близкият специалист, колко време минава докато получат достъп до иновативна терапия. „Затова за нас има три приоритета – достъп, защото иновативното лечение няма стойност, ако остава само на хартия; данните, защото без работещи регистри и дигитализация, управляваме здравеопазването на тъмно и диалог, защото най-добрите политики се раждат, когато държавата, лекарите, бизнесът и пациентите седим на една маса“, уточни д-р Симидчиев.

Подуправителят на НЗОК д-р Асен Меджидиев представи резултатите на Здравната каса по отношение на контрола върху публичните средства за здравеопазване. „Преди повече от три месеца поех ръководството на Касата с един ясен ангажимент – всяко евро от здравните вноски да стига до пациента, до прегледа, до изследването, до лекарството, до лечението. Бюджетът на Касата расте всяка година, но здравето на нацията не расте със същото темпо. Плащаме за усложненията, а не за ранното откриване, за бройката, а не за резултата. Това трябва да се промени и НЗОК не може да бъде повече пасивен платец. Посоката е ясна – от плащане за обем към плащане за резултат и първата стъпка вече е направена, тъй като новият НРД извежда допълнителни дейности от болницата към диагностичните и амбулаторните процедури. Втората стъпка е контролът, който идва преди плащането“, каза той.

Д-р Меджидиев съобщи, че се въвежда контрол в реално време

„Когато системата спре една дейност, плащане няма, докато тя не бъде обяснена. Започнахме и внезапни проверки в РЗОК, защото контролът започва от нас. Контролът не е подозрение към добросъвестните, а тяхната защита. Всяко неправомерно евро е отнето от лекар, който е работил честно и от пациент, който е чакал за своето лечение“, категоричен беше подуправителят на Здравната каса.

Той разказа, че през септември заедно с МВР и ДАНС са направени проверки на аптеки и складове в 12 области. Целта на проверките е била разбиване на схема, в която скъпи лекарства са отчетени като отпуснати, Касата ги плаща, а те са изнесени в чужбина. „В 21 аптеки установихме над 1 млн. евро неправомерно получени средства, там където националният номер на лекарството не съвпада с продуктовия му код. В резултат на това от този месец НЗИС проверява кода на всяка опаковка в момента, в който тя напуска аптеката. При несъответствие системата блокира отпускането, преди пациента да си е тръгнал. Добросъвестните аптеки няма да усетят промяна, недобросъвестните вече я усещат“, допълни д-р Меджидиев.

Председателят на Столична лекарска колегия д-р Ваньо Видков акцентира в изказването си върху развитието на кадрите. Той подчерта, че от 2018 г. до днес с помощта на колегията са минали обучение в чужбина над 250 млади лекари.

Маг.-фарм. Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз, заяви, че аптечният сектор е най-контролирания в света. „Всяка инвестиция в лекарствоснабдяването е силно контролирана и не може да бъде отклонена“, каза той. Маринов подчерта, че за да има положителни промени е необходим не само контрол, но и

всяка планирана законодателна промяна трябва да бъде обсъждана предварително със заинтересованите страни

„Всичко тръгва от нас, ако сме отговорни към себе си и здравето си, ще знаем как функционира системата и какво да направим, за да ни служи тя, а не да се налага да я притискаме с очаквания, които няма как да бъдат реализирани“, каза адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация (ББА).

Д-р Стойчо Кацаров, член на Надзорния съвет на НЗОК, председател на правозащитна организация и бивш министър на здравеопазването подчерта, че иновациите идват и не зависят от нас, но от нас зависи колко бързо ще бъдат имплантирани тези иновации в живот и здравето ни. „Може би се увлякохме в нормотворчество и повече пречим, отколкото помагаме за въвеждането на иновациите“, каза той. Д-р Кацаров припомни, че Надзорният съвет на НЗОК е скъсил сроковете, в които се одобряват изискванията за въвеждане на нови терапии. „Второто решение на Надзорния съвет е единодушното премахване от бюджета на НЗОК за 2027 г. на архаичните текстове, с които се предвиждаше забрана за сключване на договори за нови дейности в годината, в която е получено разрешението за тях“, каза още д-р Кацаров.

Адв. Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП), коментира, че все още продължава да липсва измерването на удовлетвореността на пациентите. „Продължаваме да имам лечение, а не здравеопазване. Ние сме болна нация с 1 млн. затлъстели хора, от които едва 8 000 се лекуват.



СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   L#p8

Още от Новини