burevestnik.bg - Мобилна версия


Милка Василева:

Не може обществото само да изисква от нас, то трябва да се погрижи за медиците

Не може обществото само да изисква от нас, то трябва да се погрижи за медиците

През 2016 г. само четирима души са били съдени за нападения над медици, но няма нито една ефективна присъда. Достигналите до съда дела пък са 28. Това показват данните на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), цитирани по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“. 

"Не може обществото само да изисква от нас, то трябва да се погрижи за медиците. Можем да направим практически стъпки, за да намалим агресията не само срещу медици, а цялата агресия в българското общество. Ние сме призвани да лекуваме. Това е нашата мисия и ние ще я следваме“, каза председателят на БАПЗГ Милка Василева. От Асоциацията предлагат да бъдат инициирани законови промени, с които при по-леки прояви на агресия нарушителите да се наказват не само с глоба, но и да полагат определени часове обществено полезен труд. Според тях за да се осигури по-добра защита на медицинските специалисти, трябва да бъдат анализирани конфликтните точки в работния процес, както и да бъдат осигурени индивидуални паник–бутони и охрана по време на нощните дежурства.

Най-често нападани в България са спешните медици и медицинските сестри, каза адвокатът по медицинско право Мария Петрова в презентацията си „Правни аспекти на насилието“.

„Това, което наблюдаваме е, че ние търсим наказания, търсим справедливост, но не винаги знаем как да ги получим и от кого. Насилието над медици има различни форми и различни начини да се търси отговорност сред тях", каза Петрова.

„Най-често нападани в България са спешните медици. На второ място са медиците от спешните и неотложни кабинети. Най-честа жертва на насилие стават медицинските сестри“, каза още адв. Петрова. От проведена анкета сред 1400 медици на въпрос дали са били жертва на насилие 91% от тях отговарят с „да“, обясни адвокатът. От тях обаче 91,2% не са предприели нищо. По отношение на най-честата форма на насилие – вербалната, 85% от медиците споделили, че са били жертва на колеги.

„Причината днес да съм пред вас като адвокат, а не като лекар е, че когато работех в Съдебна медицина, близък на пострадала пациентка ми удари шамар“, каза още адв. Петрова.

Според нея това, което може да се направи, е медиците да се научат да разпознават насилието, да не са безучастни към него, да знаят към кого да се обърнат, да се търси решение в „корена на проблема“.

Недопустимо е хората, които се грижат за нашето здраве, да стават заложници на собственото си призвание, каза д-р Нели Нешева, член на УС на БЛС. „Само за два месеца от началото на година в публичното пространство отново излязоха редица публикации за медици, станали жертва на насилие. Недопустимо е всяка година жертва на физическа агресия да стават 70-80 представители на медицинското съсловие, а осъдените да са по-малко от 5 на година“, каза тя.

Д-р Нешева отчете, че през 2015 г. нападнатите медици са 47, през 2016 – 28, а през 2017 г. само за първите 6 месеца – 25.  Тя припомни и че случаят в Горна Оряховица е завършил с осъдителна присъда за нападателя глоба от 1000 лв.

„За проблема с нападението над медици трябва да се говори, те са хора с достойна професия“, каза д-р Ивиан Бенишев, директор на дирекция „Медицински дейности“ към Министерство на здравеопазването.

„Кампания за превенция на агресията срещу медицински специалисти е важна и от съществено значение и във връзка с последните случаи. Тя е продължение на много инициативи на съсловните организации и от 2015 г. насам“, каза той. По думите му в рамките на дискусията са се чули различни точки.

„За този проблем трябва да се говори денонощно. Трябва да се говори постоянно. Трябва да се говори за това, че медицинските специалисти са хора с достойна професия, трябва да се обяснява какво те правят за обществото, за да може макар и малко по-малко това нещо да достигне до хората. Тези хора трябва да контактуват с обществото най-общо казано, разбирайки ситуацията на състоянието на гняв или тревожност на пациентите. Да комуникират с тях по възможно най-добрия начин, ако има такъв. Хората трябва да бъдат информирани за това какво ги очаква“, заяви още д-р Бенишев.

Според него и пациентите трябва да говорят с лекарите. „Лекарите като професионалисти трябва да знаят своите права“, каза още д-р Бенишев.

По думите му Министерството на здравеопазването ще продължи с всичките си усилия срещу агресията над медици, включително с оборудването на спешните отделения с видеонаблюдение. По думите на д-р Бенишев новозакупените автомобили от Спешната помощ също ще бъдат с видеонаблюдение.

Снимка: Надежда Ненова


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   dM%y

Още от Новини