Нов стандарт по кардиология предложи МЗ

Нова проектонаредба за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология” публикува Министерството на здравеопазването на официалната си страница. Проектът е на етап обществено обсъждане, което има 30-дневен срок.

Припомняме, преди малко повече от година – през май 2017 г., Върховният административен съд отмени действащия тогава стандарт по кардиология.

В настоящия проект се посочва, че сред задачите на специалността са осъществяването на профилактика, диагностика и лечение на заболяванията на сърдечносъдовата система, в това число чрез интегриране на модерната образна и лабораторна диагностика за проследяване ефективността на приложената терапия, определяне и степенуване на заболяванията на сърдечносъдовата система.

В раздел I e определен обема на кардиологичната дейност, осъществявана в лечебните заведения за специализирана извънболнична и болнична медицинска помощ. В момента в страната специалността кардиология се практикува от 1358 кардиолози. С цел осигуряване на качество се въвеждат изисквания за минимален годишен брой диагностични и терапевтични процедури на оператор в областта на високо специализираните дейности (ВСД). За ехокардиография стандартът определя 500 изследвания годишно, за инвазивна кардиология - 100 процедури годишно; за кардиостимулация - 80 процедури годишно, при имплантация на система за ресинхронизираща терапия/дефибрилатори – 30, и за електрофизиология - 50 радиофреквентни аблации, при успеваемост 80%.

На база на тези препоръки се определя минималният обем дейности за дадено звено, тъй като изискването на стандарта е да има минимум двама специалисти със сертификат по изброените ВСД. Тези обеми се следят от съществуващите регистри за пейсмейкъри, инвазивни процедури и електрофизиологични процедури. Броят процедури е базиран на препоръките на Европейското кардиологично дружество, които са приети и преведени от Дружеството на кардиолозите в България, се уточнява в мотивите към проектонаредбата.

Стандартът определя минимални изисквания за един кардиолог за първо ниво, не по-малко от трима кардиолози за второ ниво и четирима кардиолози за структура от трето ниво на компетентност в болничната помощ. „Тези изисквания към лекарският персонал целят да осигурят нормално 24-часово функциониране на общото отделение по кардиология; като един лекар трябва да обслужва максимално 10 легла; ако лекуващият лекар извършва и интервенционални процедури, той може да обслужва максимално 6 легла”, отбелязват от ведомството.

Препоръчително е 75% от лекарския състав, но не по-малко от 50%, да притежава специалност по кардиология. Лекарите без специалност по кардиология, включително специализиращите лекари, работят задължително под ръководството на кардиолог, постановява още стандартът.

Дейности по отношение на пациенти с кардиологични заболявания може да се осъществяват като част от дейността на отделение/клиника от съответното или по-високо ниво на компетентност по медицинската специалност „Вътрешни болести“, се уточнява в него. В тези структури на лечебни заведения за болнична помощ се извършва диагностика на заболявания, които изискват провеждане на конвенционална трансторакална ехокардиография; диагностика и лечение на остри, обострени и хронични сърдечно-съдови заболявания, без усложнено протичане и при които не се предполагат инвазивни диагностични и терапевтични процедури; лечение на вече диагностицирани на по-високо ниво на компетентност заболявания, при които терапевтичният подход и схема на лечение са уточнени и стартирани.

С цел постигане на минимално административно регулиране, с проекта на наредба се дава възможност за съвместно ползване на определено оборудване и структури в болницата или в населеното място или въз основа на сключен договор с друго лечебно заведение, например: наличие в лечебното заведение на собствена апаратура за образна диагностика, разполагаща с рентгенова апаратура за изследване на сърце и бели дробове; наличие на клинична лаборатория на територията на лечебното заведение от II-ро ниво на компетентност; осигурена компютърно-томографска (КТ) и магнитно-резонансна (МР) апаратура на територията на населеното място, с осигуряване на непрекъснато 24-часово обслужване на болницата, (вкл. при спешни състояния); осигурен достъп от лечебното заведение с клинична лаборатория и други диагностични лаборатории - в неговата структура или по договор; договор с лечебно заведение със структури по кардиохирургия, по съдова или гръдна хирургия за оказване на спешни хирургични интервенции при необходимост, в рамките на не повече от 90 минути от началото на настъпване на перипроцедурни усложнения;  договор със самостоятелна клиника/отделение по кардиология за инвазивно лечение, сърдечна и/или съдова хирургия, с възможност за трансфер на пациенти до 120 минути.

С проекта се предлага минималната продължителност на срока за обучение за придобиване на сертификат за дейности по кардиостимулация да се намали от 2 години на 1 година, т.е. 6 месеца за базово и 6 месеца за експертно ниво. Промяната ще позволи оптимизиране дейността на структурите и улесняване достъпа без да се влоши качеството на процедурите, смятат от МЗ.

По отношение на финансовите средства, които ще бъдат необходими на лечебните заведения за прилагане на стандарта, ведомството отбелязва, че за всички, които вече имат разрешение за осъществяване на дейност в областта на кардиологията няма да са необходими допълнителни инвестиции.

От проекта става ясно още, че по данни от 2016 г. в страната функционират 2747 кардиологични легла от които 212 са интензивни кардиологични легла. 61% от тях са разкрити в трето ниво на компетентност, 21% - във второ ниво и 18% - в първо ниво. Общият брой лекари с призната специалност кардиология е 1358.

В мотивите към проекта се посочва още, че въпреки достатъчната осигуреност с кардиологични легла (излишък от 153 легла според отменената Здравна карта) решението за разкриване на структура по „Кардиология“ е въпрос на преценка на болничния мениджмънт, въз основа на капацитета на лечебното заведение, характера на осъществяваната дейност, обращаемостта на пациентите и др. „При вземането на решение следва да се има предвид, че по данни за НЦОЗА за 2016 г. средният разход за текуща издръжка на едно легло за година в структура от 3 ниво е 127 538 лв. за областни многопрофилни болници за активно лечение и 23 811 за структура 2 ниво на компетентност. Разликата се определя от изискването в структура от 3 ниво да има инвазивна кардиология. Средният годишен разход на едно легло в структура от 1-во ниво е между 19 000-25 000 лв.”, отбелязват от МЗ.

По отношение на необходимите финансови средства за осигуряване на минималния брой персонал съгласно изискванията на стандарта от Министерството дават и някои ориентировъчни разчети. „За 2018 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за медицинските специалисти, работещи в болница е, както следва: за началник-клиника/началник-отделение – 1103 лв., за лекар – 987 лв., за старша медицинска сестра – 766 лв. и за медицинска сестра – 709 лв.”, се отбелязва в проекта.

С целия проект можете да се запознаете тук.