Нова ваксина дава надежда срещу смъртоносен рак на мозъка

Нова стратегия за ваксиниране срещу определени злокачествени мозъчни тумори може да се окаже повратна точка в лечението на пациентите, съобщава Newsweek, цитирано от Vesti.bg.

Глиомите обикновено са нелечими мозъчни тумори, тъй като химиотерапията и лъчетерапията са ефективни само в ограничена степен, а туморите трудно се отстраняват напълно по хирургичен път. Те могат да засегнат както деца, така и възрастни, като съществуват няколко различни вида, някои от които растат много бързо. Глиомите се образуват, когато глиалните клетки на тялото започнат да растат неконтролируемо, и предизвикват симптоми, включително промени в зрението, световъртеж, гадене и повръщане, главоболие, проблеми с комуникацията и други когнитивни проблеми.

Дългосрочните резултати от клинично изпитване, включващо ваксина, която активира имунната система срещу честа генетична мутация при глиомите, бяха публикувани от изследователи от множество институции, включително Германския център за изследване на рака (DKFZ), Университетския медицински център в Манхайм и Университетската болница в Хайделберг. И резултатите са изключително насърчителни.

„Нашето проучване показва, че една таргетирана стратегия за ваксиниране срещу туморна мутация може да доведе до дългосрочни ползи за преживяемостта при мозъчни тумори. Това разкрива обещаващ нов път за лечение на онкологични заболявания, които досега бяха трудни за терапия“, каза пред Newsweek Майкъл Платен, директор на Департамента по неврология в Университетския медицински център в Манхайм и ръководител на отдел в DKFZ.

Клетките на рака на глиома често носят обща генетична мутация, при която генетична грешка кара специфична аминокиселина да бъде заменена в ензима IDH1, което води до нова протеинова структура, известна като неоепитоп. Този неопептид стимулира растежа на тумора и се разпознава като чужд от имунната система.

Сега изследователите са разработили пептидна ваксина, която обучава имунната система да разпознава и да се бори с туморните клетки с тази специфична мутация. Тя активира Т-клетките, които атакуват инфектираните или злокачествените клетки, и В-клетките, които произвеждат антитела срещу тумора.

При клиничното изпитване първоначално 33-ма пациенти с новодиагностицирани глиоми от висока степен на злокачественост са получили ваксината в допълнение към стандартната терапия – и осем години по-късно 66% от участниците в изследването са все още живи.

В 42% от случаите заболяването не е прогресирало по време на периода на наблюдение, а сред тези, чиито тумори са успели да бъдат отстранени хирургично, степента на преживяемост е била значително по-висока.

По-ранни проучвания показваха, че средната продължителност на живота при тези видове тумори обикновено е между 2,5 и 5 години.

„Мутиралият IDH1 е важен двигател на тумора. Мутацията се появява рано в развитието на тумора и, което е от решаващо значение, остава стабилна дори при еволюцията на туморните клетки“, заяви в прессъобщение чрез EurekAlert! първият автор Лукас Бунзе, ръководител на секцията по невроонкология в Университетския медицински център в Манхайм и учен в DKFZ.

Анализът на проучването открива връзка между имунния отговор и прогресията на заболяването, тъй като пациентите, чиито имунни системи са реагирали най-добре на ваксината, са имали много по-добри дългосрочни прогнози, особено по отношение на дълготрайния отговор на антителата.

Установено е също, че активираните от ваксината имунни клетки могат да мигрират в тумора, тъй като специфични Т-клетки са открити само при участници, чиито тумори са били под контрол, но не и при тези с бързо прогресиращо заболяване.

„Клиничното изпитване от Фаза 1 изследва предимно безопасността и имунния отговор. Необходима е предпазливост при правенето на заключения за ефикасността, тъй като в проучването липсва контролна група. Въпреки това резултатите предоставят силни доказателства за клинична полза“, посочва Бунзе в изявление.

„Въз основа на събраните от нас данни сега планираме по-нататъшни проучвания, за да докажем категорично ефикасността на ваксината“, добави той.

Този нов имунотерапевтичен подход не разработва индивидуални ваксини за всеки отделен пациент, а вместо това е насочен към туморно-специфична мутация, което означава, че може да се превърне в стандартизирана имунотерапия за голяма група пациенти.

Той може също така да бъде комбиниран с други съвременни терапии, за да се подобри начинът му на действие.

Сега може да бъде тествана ефикасността на този обещаващ терапевтичен подход в многоцентрово, рандомизирано изпитване от Фаза 2 с финансиране от Националния център за туморни заболявания“. Поучването от Фаза 2 ще започне през 2027 г.