Новата кодираща система за медицинските процедури ще се коригира

Нужни са корекции в новата кодираща система за медицинските процедури у нас, влязла в сила от началото на тази година. Причината за това обаче този път не е в грешка на Здравното ведомство, а в неподадена към него информация от страна на национални консултанти. Това стана ясно във времето за парламентарен контрол от въпрос на депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев и отговора на здравния министър проф. Асена Сербезова.

Д-р Симидчиев информира, че е получил сигнали от свои колеги, свързани с несъответствия между имената на процедурите в класификатора на медицинските процедури и стандартизираните имена, ползвани дългогодишно до момента. „Някои от тях споделиха за несъответствия или липси, свързани с модерни методики“, каза пулмологът. Той съобщи още, че са изразени притеснения поради неясноти доколко ще могат да се синхронизират имената с ползваните такива в други европейски държави и съответно да има възпроизводимост на данните, както и дали ще се преодолеят затруднения в реимбурсната система, тъй като НЗОК ще кодира процедурите по новата класификация и това може да доведе до невъзможност за отчитане на коректно извършени изследвания, а последващите корекции да станат основа за смущения в осъвременяването на болничните информационни системи.

От отговора на министър Сербезова пък стана ясно, че в процеса на подготовката за въвеждането на новата кодираща система, продължил близо осем години, както от страна на МЗ, така и от страна на НЦОЗА и НЗОК многократно са изпращани запитвания до националните консултанти по отделните медицински специалности за изразяване на становища относно начина на отразяване на изпълняваните дейности в рамките на съответните специалности в новата кодираща система. Тя отбеляза, че в този период всички подадени от медицинските специалисти предложения са взети предвид в адаптирания вариант на кодиращата система.

„За отразяване на националните особености при отчитане на медицинските процедури кодиращата система се наложи допълнително да бъде адаптирана към българската практика, за да се даде възможност за адекватно кодиране на всички изпълнявани от лечебните заведения медицински процедури. Процесът на адаптиране бе много трудоемък – и както виждаме, все още има варианти за изчистване – и това наложи неколкократно отлагане във времето на практическото ѝ влизане в сила“, посочи министърът.

Проф. Сербезова припомни още, че окончателният вариант на кодиращата система бе публикуван за обществено обсъждане и увери, че в този период всички постъпили предложения за допълнения и корекции са взети предвид и са отразени по целесъобразност.

„МЗ обаче в рамките на общественото обсъждане на проекта няма постъпили конкретни предложения за прередактиране на неточно формулирани медицински процедури, които да създават неяснота при отчитането им поради несъответствие с наименованията им, ползвани до момента“, категорична беше тя.

По отношение на въпроса за синхронизиране на кодиращата система на медицинските процедури с такива в други държави от ЕС пък министърът отбеляза, че на ниво ЕС няма утвърдена единна класификационна система на медицинските процедури, като всяка държава има право да използва за кодиране избран от нея метод.

На представените от проф. Асена Сербезова данни д-р Симидчиев реагира така: „Обичайно у нас се случва така, че когато яйцето дойде до съответното място, започваме да виждаме дефекти, които поради това, че сме много заети, не сме видели преди това. Част от хората, които ми дадоха информация по тази тема, са национални консултанти, което беше много странно, но така или иначе е факт“.