Новите цени на парното и тока – поредният удар по болниците

След бремето на лимитите и непрекъснатите нормативни промени в здравната система у нас, лечебните заведения са изправени пред нов удар, а именно значително завишените разходи, които се очаква да имат вследствие на скока на цените на топло- и електроенергията. Пред Zdrave.net представители на различни болнични сдружения предупредиха, че ръстът от над 30% в цената на природния газ и отражението му върху режийните разходи ще доведе до риск от натрупване на дългове, орязване на заплати, намаляване на инвестициите и като цяло ще рефлектира негативно върху бюджетната стабилност на болничните структури, значителна част от които и към момента изпитват сериозни финансови проблеми.

Според председателя на сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев перспективата, която се очертава пред лечебните заведения вследствие на завишените цени на топлоенергията, е трупане на дългове. „Вече няма откъде да режем. Ще започнем да трупаме дългове – това е перспективата, която се очертава“, посочи той.  Д-р Тотев беше категоричен, че допълнително средства за компенсиране на завишените режийни разходи на лечебните заведения няма откъде да се намерят, защото към момента болниците и без това са свили максимално разходите си. „Ние вече няма откъде да режем – от заплатите няма някъде повече. И без това лекарите стоят на инат и честна дума. От лекарства – абсурд, там разходите също растат. Затова и ще започнем да трупаме дългове до момента, до който фирмите доставчици ще ни търпят“, прогнозира той.

Скокът на битовите разходи може да се окаже пречка за увеличаване на заплатите на персонала в някои лечебни заведения, стана ясно от думите на председателя на сдружението на областните болници д-р Нели Савчева, която е и директор на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" в Габрово. „Притесненията ни са реални и големи. Ние газифицирахме лечебното заведение и към този момент имахме очаквания за икономии, които да се използват за фонд „Работна заплата“. Сега обаче се оказва, че ситуацията ще е съвсем различна“, посочи д-р Савчева, като допълни, че подобни резки промени, касаещи пряко разходите на една структура, няма как да бъдат прогнозирани от един мениджър.

За орязване на възнаграждения вследствие на скока на битовите разходи намекна председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев. „Най-много ще страда персоналът“, прогнозира той, като посочи, че скокът на цените ще рефлектира и върху доходите на работещите в системата. „Няма как да не се плаща ток, вода, лекарства или консумативи. Увеличението на цените обаче ще доведе до по-голяма задлъжнялост, по-ниски доходи на работещите и естествено на инвестициите – това ще са буферните места, от които ще трябва да се намалява“, обясни председателят на НСЧБ. Д-р Болтаджиев прогнозира и че скокът на тези услуги ще има за резултат и завишено доплащане от страна на пациентите за оказаното им лечение. 

Освен намаляване на заплати, новите цени могат да доведат и до съкращения на персонал. За това предупредиха от Българския лекарски съюз, чийто главен секретар д-р Стоян Борисов заяви, цитиран от Нова Телевизия, че е възможно да се стигне до намаляване на персонала в отделни клиники. „Всеки директор, след като няма средства и изпада в дългове, е длъжен да вземе някакви мерки. Ако този директор не вземе някакви мерки, веднага ще бъде сменен от министъра“, отбеляза той.

Резкият скок на цените на топло и електроенергията освен преки допълнителни разходи за лечебните разходи, неименуемо ще се отрази и на други техни харчове, свързани с очаквания ръст на редица стоки, като медицинските консумативи.

Повечето болници тепърва ще трябва да изготвят план с разчети от кои пера биха могли да спестят средства, за да компенсират ръста на битовите си разходи. На фона на общата задлъжнялост на клиниките, която възлиза на близо 0,5 млрд. лева, и „замразените“ с години цени на клиничните пътеки обаче подобна задача със сигурност няма да е лека.

Ситуацията се утежнява допълнително и от факта, че лечебните заведения все още очакват разплащането на надлимитната си дейност. Припомняме, въпреки че бе взето решение заработеното от болниците над лимита и отчетено от фонда през 2016 в размер на близо 19 милиона лева да бъде платено, НЗОК отложи разплащането за след 1-ви април. Кога и дали това изобщо ще се случи, все още не е ясно. Яснота липсва и относно надлимитната дейност от 2015 г., която е далеч по-голяма и възлиза на 52 милиона лева. За нея към момента не са и поети ангажименти за разплащане, въпреки настояванията на БЛС и изразената готовност на съсловната организация да ги потърси по съдебен път.

Всички тези проблеми в системата, на фона на неяснотата около бъдещия здравен министър и плановете му за развитие на сектора, отново поставят лечебните заведения у нас в ситуация на несигурност.