Нора Кънева: Можем да постигнем мечтите си в България, стига да работим усърдно

Редица професионалисти се грижат за нас, когато имаме здравословен проблем. Лекарите, макар и едни от най-важните, са само част от всички тях. Затова днес решихме да Ви представим специалист от друга област, свързана с нашето здраве. Запознайте се с младата кинезитерапевтка Нора Кънева.

***

Нора Кънева завършва кинезитерапия в Националната спортна академия през 2007 г., след това взима магистратура със специалност „Мускулни и скелетни дисфункции“.

Оттогава досега посещава различни семинари за усъвършенстване на уменията си.

От 2010 г. средата на 2018 г. практикува в болница „Лозенец“ като кинезитерапевт в Отделение по физиотерапия и рехабилитация.

От юни 2018 г. има частна практика.

Г-жо Кънева, как се насочихте към кинезитерапията?

В училище бях състезател по лека атлетика, но за съжаление страдах много често от  сериозни травми. Това ме вдъхнови в избора ми на професия. Искаше ми се да помагам на хората да не изпитват болка от физическите упражнения и да им се наслаждават. Тогава разбрах, че има такава специалност в Национална спортна академия и без никакво колебание кандидатствах и ме приеха.

Имали ли сте моменти, в които да ви се е искало да бяхте избрали друга специалност?

Не. Обичам си професията и знам, че това е моята мисия в живота. Най-голямата награда е да видя усмивка и благодарност на лицата на моите пациенти.

Какви са най-честите проблеми на Вашите пациенти?

Застоелият начин на живот. Хората все по малко се движат, не спортуват, не се хранят здравословно. Търсят нашата помощ късно и тогава разбират колко важни сме ние и колко много усилия са нужни, за да се възстановят.

При мен идват предимно пациенти с проблеми в гръбначен стълб – дискови хернии, гръбначни изкривявания, болки във врата и раменете, нестабилност в таза или със скъсани връзки на коляно или глезен.

Кои са основните трудности при разрешаването им?

Опитвам се да обуча моите пациенти да наблюдават тялото си и мисля, че успявам. Важно е да следят какво им казва то с всяко ново усещане. Да го възприемат като едно цяло, а не като отделни части – ръка , гръб, глава, крак. Важното за мен е да откривам причината, а не да лекувам симптома. Да разбера защо се е стигнало дотук да се получи точно тази дискова херния например. Кои мускули работят в синхрон и кои не. При какво движение се проявява болката, или при кое движение изчезва. Терапията не свършва само с отстраняване на болката, но и със създаване на нови навици у пациента, които да избегнат бъдещи проблеми.

Разкажете за някои от случаите Ви, който Ви е впечатлил по някаква причина.

Имах пациент с Детска церебрална парализа на около 25 години. Попитах го тогава „Какво искаш да постигнем заедно“ и той ми отговори, че иска да преодолее 3-те стъпала пред входа си – нещо, което му пречи бъде самостоятелен. 3 години работихме заедно за да се научи да се качва и слиза по стълбите. Беше много емоционално и за двама ни, когато той успя. Сега живее  извън страната и е напълно самостоятелен. Много съм щастлива от резултата.

Какви са най-големите затруднения, с които се сблъсквате в работата си?

Това, че работата ни остава  недооценена понякога и какви резултати пациентите могат да постигнат чрез нея. Методиката на работа се развива постоянно и се налагат нови техники и подходи към пациентите.

Има ли нещо, което би Ви накарало да смените практиката си тук с работа зад граница?

Не. Искам да работя в България. Мисля, че и тук можем да постигнем мечтите си, стига да ги искаме силно и да работим усърдно.

Работата е натоварваща и емоционално, и психически, и физически. Как се разтоварвате?

Разтоварват ме семейството, приятелите и пътуванията.