Нужно е увеличение с най-малко 15% на бюджета за здравеопазване

Нужно е устойчиво увеличение от най-малко 15% на бюджетните средства, отделяни за здравеопазване, в това число за лекарствени продукти, отговарящо на нарастващите здравни потребности и политиките за намаляване на доплащането за лекарства. Това каза здравният икономист Аркади Шарков по време на семинара „Рискове и възможности при заплащането на лекарствени продукти от НЗОК“, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Бяха представени ретроспективен анализ и бъдещи прогнози за състоянието на системата на заплащане на лекарствени продукти от НЗОК и възможностите за нейното оптимизиране, от гледна точка посрещане на нарастващите потребности на населението от лекарствено лечение.

Шарков подчерта, че цените на лекарствата в България са едни от най-ниските в ЕС, а фармакомпаниите покриват разликите. „Здравноосигурителните плащания на НЗОК нарастват с темпа на доходите. След приспадане на отстъпките плащанията за лекарства обаче нарастват по-бавно и запазват дела си в общите плащания на НЗОК. През 2020 г. те са били 1 233 (26%); през 2021 г. - 1 354 (23%); през 2022 г. - 1 458 (23%); през 2023 г.  - 1 701 (24%); а през 2024 г. - 1 963 (24%). Ако приспаднем и ДДС върху лекарствата, каквото не се начислява върху останалите плащания на НЗОК, делът на лекарствата е 20%“, каза той.

По думите на икономиста средномесечният бюджет на НЗОК през 2024 г. е с близо 70 млн. лв. по-нисък от общата стойност на отчитаните от аптеки и болници лекарства. Общата стойност на заплатените от НЗОК на болници и аптеки лекарства през 2023 г. е 2 314 млн. лв., а бюджета за лекарства - 1 701 млн. лв., през 2024 заплатените от НЗОК лекарства са на стойност 2 786 млн. лв., а бюджета е 1 963 млн. лв.

„През 2021 г. бюджетът на НЗОК за лекарства свърши на 30 октомври. За оставащите дни до края на годината НЗОК разчита на отстъпките. През 2024 г. бюджетът на НЗОК за лекарства свърши на 13 септември. Кой ще е „денят на лекарствената неосигуреност“ през 2025 г., когато бюджетът на НЗОК за лекарства ще свърши, и ще продължат ли отстъпките да компенсират дупката във финансирането?“, попита Шарков.

Като препоръки той отбеляза още създаване на механизми за наблюдение и анализ на здравните потребности на населението от лекарствено лечение с оглед планирането на заплащането им с публични средства; устойчиво увеличение от най-малко 15% на бюджетните средства, отделяни за здравеопазване, в това число лекарствени продукти, отговарящо на нарастващите здравни потребности и политиките за намаляване на доплащането за лекарства; допълнително финансиране на здравеопазването – повишаване на осигурителната тежест, целево заделяне на акцизи, нов акциз за вредни храни и напитки и преразглеждане на механизмите за контрол на здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти с оглед постигане на по-добри здравни резултати и гарантиране на финансовата устойчивост на системата.

Като обобщение на ситуацията Аркади Шарков сподели, че плащанията за здравеопазване неминуемо ще нарастват с всяка следваща година. Това е резултат от различни фактори, най-важните от които са застаряващото население, при което е налице повече от едно заболяване, и навлизането на нови технологии. „Инвестицията в здраве трябва да се приоритизира, защото носи дългосрочен позитивен ефект“, подчерта той, като отправи няколко предложения, които да работят в посока избягване на риска от невъзможност за покриване на нуждите на българите от здравна грижа.

Директорът на ARPharM Деян Денев заяви, че поради нарастващия размер на отстъпките през последните години съществува сериозен риск НЗОК да не може да се разплати с договорните си партньори (аптеки и болници). По думите му проблемът е, че увеличаващите се отстъпки са непредвидими и поставят в риск за системата на заплащане на лекарства от НЗОК. Той допълни, че е възможно в резултат от тази непредвидимост компании, които предлагат един продукт на пазара, да се изтеглят и български пациенти да останат без терапии.

Експертът в областта на здравните политики д-р Славейко Джамбазов представи данни за ползите от подобрения достъп до иновативни лекарствени терапии и по-големия брой пациенти, които се възползват от тях. Той акцентира върху приложението на нови класове медикаменти при пациенти с водещи диагнози, за които НЗОК заплаща – с онкологични и редки заболявания, захарен диабет, ревматоиден и псориатичен артрит, псориазис, предсърдно мъждене, венозна тромбоемболия, шизофрения, хепатит С, астма, макулна дегенерация. за 2023 г. спрямо 2021 г. Според анализа, за 126 000 пациенти лечението с иновативни терапии, покрити от НЗОК, носи приблизително средно 10 добавени години живот в добро качество на пациент, като общо за всички лекувани пациенти са добавени близо 1 милион и 240 хиляди години. Всичко това има своето отражение върху икономиката на страната – общият принос към брутния вътрешен продукт на България, в резултат на увеличената продължителност на живота и подобреното му качество, за тези пациенти надхвърля 13 млрд. лева. 

Онкологът доц. д-р Ася Консулова заяви, че медицинските онколози трябва да се борят за здравето на пациентите, а не със системата. „Благодарение на иновативните терапии, през последните години, можем да лекуваме пациентите много по-добре и по-персонализирано“, каза тя.

Доц. Консулова допълни, че достъпът на пациентите до нови терапевтични решения трябва да продължи да се подобрява, защото дава значително предимство на лекари и пациенти в борбата им с болестта.

„Наша обща задача на всички ни е да поставяме пациентите във фокуса на здравната система и да не задължаваме хората да си продават имуществото, за да могат се лекуват, както и компаниите да се изтеглят от пазара“, каза д-р Антоанета Тончева, член на УС на Сдружение „Общност Мостове“.