Обещаващи резултати от нов медикамент при пациенти със сърдечна недостатъчност

На конгреса на ESC бяха представени данни за положителен ефект от първия перорален агонист на релаксиновия рецептор

Пероралният релаксинов агонист, известен засега под наименованието AZD5462, е подобрил сърдечната функция при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност, сочат резултатите, представени на сесия „Гореща линия“ на конгреса на Европейското кардиологично дружество, който се проведе в последните дни на август в Мюнхен, съобщи пресслужбата на ESC Congress 2026. Изводите от проучването LUMINARA по тази тема са публикувани едновременно в авторитетното издание Circulation.

Цялостната работа по проучването LUMINARA и резултатите от него бяха докладвани на конгреса от професор Джеймс Януци от Института за клинични изследвания „Байм“ към Многопрофилната болница на щата Масачузетс, която е част от Медицинския факултет на Харвардския университет. 

„Хормонът на бременността релаксин е идентифициран като притежаващ потенциално благоприятни свойства при пациенти със сърдечна недостатъчност“, отбеляза изследователят. По думите му, по-ранни опити за разработване на лекарства, които стимулират релаксиновия рецептор RXFP1, са били неуспешни, отчасти поради проблеми със страничните ефекти, вероятно свързани със супрафизиологичното дозиране.

Сега обаче данните от предклинични и ранни клинични проучвания с първия перорален агонист на RXFP1 - AZD5462 са обещаващи, подчерта проф. Януци.

Той и колегите му са провели проучването LUMINARA, за да оценят ефектите на AZD5462 върху безопасността и ехокардиографските параметри при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност и да намерят най-подходящата доза за бъдещи проучвания.

Това двойно сляпо проучване фаза IIb с вариации на дозата е проведено на 69 места в 10 държави. Пациентите, отговарящи на условията, са били с хронична сърдечна недостатъчност и вече са получавали стабилни, максимално поносими стандартни терапии. Проучването включва 235 пациенти със сърдечна недостатъчност в две кохорти – с фракция на изтласкване (ФИ) на лявата камера под 35% и със сърдечна недостатъчност и фракция на изтласкване на лявата камера 41%–55%. Пациентите са рандомизирани (1:1:1:1) на плацебо или на AZD5462 20 mg, 80 mg или 360 mg веднъж дневно.

Пациентите са били изследвани с ехокардиография за оценка на сърдечната функция в началото и след 24 седмици лечение. 

Изследователите са установили, че сред пациентите с ФИ под 35%, AZD5462 е имал най-благоприятни ефекти върху сърдечната функция при най-ниската доза.

В кохортата с ФИ 41%–55%, AZD5462 е намалил индекса на системно съдово съпротивление с 19%, 21% и 15% съответно за дози 20 mg, 80 mg и 360 mg на 24 седмица.

Честотата на нежеланите реакции при пациентите, приемали AZD5462, е била ниска, отбелязват изследователите. Наблюдавано е леко понижаване на кръвното налягане, но честотата на значителна хипотония не се е различавала при лекуваните с AZD5462 в сравнение с плацебо. Освен това, няма доказателства за значително обемно претоварване, както е било наблюдавано преди това при по-високи дози релаксиноподобни лекарства.

В заключение проф. Януци подчерта, че и в двете кохорти са налице признаци на подобрена сърдечна функция при най-ниската доза AZD5462, когато се прилага в допълнение към стандартните терапии.

„Сега са необходими по-големи рандомизирани проучвания с AZD5462, фокусирани върху резултатите“, допълни изследователят.